Как се правят Есенни изложби
Заимствам заглавие от бр. 15/11 април 1997 на в. "Култура" само за да подчертая факта, че за втори път през последните години ми се случи да видя община, която, загрижена за състоянието на организирано и финансирано от нея художествено събитие, потърси съвета на експерти за бъдещето му. Както в случая с Варненското биенале на графиката, отново става дума за форум с дълга традиция, която с времето се е изтощила и остро се нуждае от актуализация. Разликите обаче са съществени. Графичното биенале, бидейки международно, потърси и сравнително лесно намери нов принцип в текущата световна практика, с която е естествено да кореспондира. (Освен традиционното представяне на графики по страни бе създаден и експериментален раздел, осъществен на кураторски принцип и високо оценен от международното жури.) Есенните изложби в Пловдив обаче са национални - т.е. от самото начало битуват в по-затворена и съответно по-консервативна среда. Затова и експертната сбирка, свикана от общината на 26 февруари т.г., протече по доста противоречив, макар и външно спокоен начин.
В самото начало срещата рискуваше да се провали по простата причина, че домакините имаха почти взето решение: във връзка с 30-годишнината на Есенните изложби да се създаде "пожизнен организационен комитет" начело с Атанас Кръстев, който да ги движи, да селекционира авторите и т.н. Впечатлението беше, че това решение просто се свежда до знанието на гостите от София, а те с присъствието си трябва да го "легитимират". Неудобството на ситуацията, в която бяха поставени извънпловдивските изкуствоведи и журналисти - как да съветваш някого, който вече си е наумил какво да прави, бе преодоляна от пловдивския художник Емил Миразчиев. Поставяйки ясно и категорично въпроса за кураторския принцип като начин за преодоляване на инерцията в Есенните изложби, той едновременно върна срещата в сферата на дискусията и очерта противоположното становище.
Вариантите организационен комитет и/или кураторски принцип се редуваха и по-нататък, преплитайки се с други констатации и предложения. Пътем изскочиха противоречия, които изглеждаха отдавна вече забравени: около идеята Есенните изложби да бъдат само за конвенционални форми, защото "неконвенционалните имат вече достатъчно форуми", стана ясно, че тези две сфери в съвременното ни изкуство все още се мислят не като равностойни, а като скрито противопоставени. Постепенно се очертаха и двете основни становища: организационен комитет и класическа ориентация на изложбите, от една страна, и от друга - кураторски принцип (със или без организационен комитет) и отвореност на изложбите към актуалните процеси (били те в конвенционалните или в неконвенционалните форми).
"Нито един организационен принцип не може да гарантира добри резултати", напомни Борис Данаилов, за да изтъкне необходимостта от гъвкавост при съставянето на Есенните изложби. Опасността от закостеняване изтъкнаха и други изкуствоведи: ако трябва да има организационен комитет, то той не би следвало да е пожизнен, а напротив - да се сменя на две-три години, за да има динамика в събитието. Към тях, съвсем предизвестено, се присъединих и аз: кураторският принцип не противоречи на идеята за организационен комитет (стига да са ясно обособени функциите им); кураторският принцип не гарантира добри резултати, но поне досега дава интересни резултати (дори когато е налице кураторски провал - в този случай той не може да е художнически - дискусиите около него са много по-плодотворни, отколкото гледането на механичен сбор от произведения по постъпили заявки); кураторският принцип не би следвало да се свързва само с неконвенционални изложби (той чудесно работи и при класически експозиции), а, от друга страна, Есенните изложби не би следвало да се ограничават само до конвенцията (така могат да се пропуснат важни актуални процеси в изкуството). Яра Бубнова изтъкна и други предимства на този подход: кураторът (кураторите) улеснява организаторите, поема отговорността за събитието пред художниците и публиката, включително и негативите, които сега съвсем незаслужено отнася общината...
В заключение Таня Сърданова, главен специалист в отдел "Култура", Община Пловдив, обобщи: срещата завърши, но дискусията - не. Тепърва организаторите ще решават бъдещето на Есенните изложби. На този етап обаче самата среща, според мен, е вече постижение - като цивилизован, професионален и ползотворен начин да се мисли за явленията в съвременното изкуство.
Диана Попова