Терапелудията на Лафазанови
"Пълнолудие или две кофи смях" е новата, между другото вече четвърта поред, книга на Елена Начева-Лафазанова и Кръстю Лафазанов. Както личи още от заглавието, тя е написана на техния си "финтифлюхан" език, но този път е предназначена само за възрастни - сигурно защото разбира себе си като "хуморяващ справочник за човешки глупости и умности", пък децата не се интересуват от справочници. Но и по по-сериозна причина, все още неразбираема за деца: Авторите или "лафторите" смятат, че книгата им е "смехотерапевтичен сеанс за изцеление от убийствените житейски сивоти". А в тези житейски сивоти влизат и телевизията, и май целия "забайхутен" живот на столичните жители. ("Забайхутен" на родопски диалект означавало забутани, (само)забравили се. Може и така да изглеждаме в очите на хората от Родопите, откъдето авторите обаче са донесли истории и за техния живот). И понеже Лафазанови пишат за хората, на които им е "кофти", за да ги спасят поне чрез смеха от кретенизмите, в "Пълнолудие" отчаяният от битието ни човек може да намери предложения за наши варианти на хазарта - например букмейкърски пунктове по спирките със залагане за надбягванията на баби, гонещи трамвая; пунктове в театрите за привличане на публика, защото тя ще може да залага кой кого ще убие - Отело Дездемона или обратното, Хамлет Офелия или режисьора актьорите и т.н. Елена и Кръстю Лафазанови издават книги с помощта на приятели, но ги пишат преди всичко за себе си, защото очевидно и на тях им е "кофти" като вид заб(р)ава, вид терапия. Както каза Кръстю Лафазанов, като излезеш на сцената, забравяш всичко, ставаш такъв, какъвто в живота никога не можеш да бъдеш. Изглежда, че и с писането е същото. А когато написаното с марка "Лафазанов" бъде и прочетено от същата фирма, то наистина има терапевтичен ефект и върху публиката.
Ирина Илиева

Ирина Илиева

























Елена
Начева-Лафазанова,
Кръстю Лафзанов.
Пълнолудие
или две кофи смях
.
Издателска
театрална къща Ела.
С., 1999 г.