С елегантност и стил

Тази година музикалният свят отбелязва 150-годишнината от смъртта на Шопен. Не знам дали колегите от "Гега Ню" са имали предвид годишнината, но току-що излезлият компактдиск на фирмата показва все така внимателния подход към създаване на своя ниша в този луд свят на звукозаписа. Работата е там, че компактдискът не е просто шопенов рецитал на Людмил Ангелов, пианист, който отдавна успешно се специализира в този репетроар. Това е интегрално издание на всички ронда и вариации, сътворени от композитора, пиеси, написани в периода 1825-1833 г., т. е. между 15 и 23-годишната възраст на Шопен. Идеята е повече от добра, що се отнася до провокирането на любителя, а защо не и на професионалиста-музикант, който ако не е пианист, едва ли е стигнал до идеята за написаното от Шопен точно в тези жанрове на фона на много по-известните и "лансирани" ноктюрни, мазурки, валсове, балади, полонези и т.н. Още нещо - в подреждането на пиесите именно в тези жанрове се дава възможност на слушателя да чуе съвсем ясно как един от творците-емблеми на романтичния дух и философия в музиката продължава традицията на жанрове, които идват от миналото. И как те "звучат в неговите ръце"...
Тук за мен се съсредоточава същностното в репертоара на диска и затова с голям интерес чух подредбата и, разбира се, изпълнението, което, няма да скрия, ми достави предимно удоволствие... Удоволствие от това, че все още може да ме заинтригува едно чисто, директно в изказа си клавирно изкуство, което сякаш не предявява никакви претенции към слушателя. Но не го "пуска". Талантът на Ангелов се състои и в това да свири така, че да създава едва ли не визуален образ на съвременния виртуоз (защото той категорично внушава: "Да, такъв има, и аз съм такъв!"), който ни най-малко не приема възможността да бъде окачествен като фигура от някакъв вид минало. Точно обратното. Изпълнението му е наистина забележително - съвсем ненатрапчиво и дискретно, по-скоро елегантно. От него идва усещане за една лекота, която "издава" равнището на пианизма на артиста, когото не искам да наричам млад, тъй като се боя да не прозвучи снизходително. Това е музика, която звучи съвременно. Може би защото мисленето на интерпретатора е в съзвучие с модела на днешния слушател, който предпочита да общува естествено с изкуството, тъй както включва и изключва телевизора... И в този смисъл всякаква преднамереност би го отблъснала. Увереността, с която Людмил Ангелов постига този ефект, е направо смайваща. Със същата професионална вещина и лекота той е изразил своята гледна точка за творбите, включени в изданието - една студия, която прави впечатление, при това преведена на английски и испански език. Мисля, че компактдискът ще намери много бързо пътя си към слушателя и ще се радва на голям успех.

Екатерина Дочева














Вградени
ноти




Людмил Ангелов,
Шопен - всички
Ронда и Вариации,
"Гега Ню", 1998