Да събудиш присмехулник

Никой вече не твърди, че пред микрофона в радиостудиото трябва да цари дезинфекцирана обстановка. Не само демодирано, но и отречено е изискването да не се чува как дишаш, как се смееш, как разлистваш листата, от които четеш. Гъгненето, фъфленето и заекването станаха израз на закъсняла бунтовническа жар срещу установените изисквания. Демократичността започна да се разбира като равноправие между дефектите за сметка на нормалното. Излизайки в ефира, говорните проблеми се присмяха на онези, които преди ги възпираха. А слушателите, без да са задължени да имат втори план на мислене, се присмяха над това, което чуват. Весело се живее в този омагьосан кръг. Когато радиото не може да изпълни вменената му функция за забавляване на аудиторията, слушателят си намира компенсаторни странични пътища, за да се радва.
В последните години телевизията успя да роди смешно предаване. "Ку-ку" - независимо от спорния хумор, от мястото му в държавен или частен канал, стана символ на съвременната сатира. Радиото, което стъпи в промененото време с признатия потенциал на "Хумор, сатира и забава", не успя да направи почти нищо смешно (като продукция, а не като управленски изцепки). Не съумя да създаде шоу - емблема, което да се отличава на общия фон. И държавното, и частните радиостанции имат своите опити за хумористични предавания. Но нито едно не доби кукувската слава.
Принципът, към който всички радиошутове интуитивно се придържат и заради който винаги бъркат, е насиленото остроумие. Слушателят веднага усеща дубликата и често не е склонен да се забавлява само с ерзаци. Още повече, когато самият водещ, невярвайки на хумора си, изпада в истерични забавления, за да подчертае, че е смешен. По-интересни и сякаш по-лесни за правене и възприемане се оказват предаванията и програмите, които не се самоконституират като хумористични.
"FM+" - усмихнатото и непосредствено радио забавлява успешно слушателите си, когато не прекалява с афиширането на това. Избухванията в смях на водещи и слушатели не са част от сценария. Правят заразително смеенето, за разлика от изкуствения анонимен смях, откриван в повечето смешни предавания.
Друга успешна форма за забавление се оказва представянето на смешни вестници по радиото - "Дарик" и "Стършел" например. Хумористите са много сериозни, дори мрачни хора, които говорят пълни щуротии, без да им трепне гласът. Освен това те подхождат професионално и се подготвят добре преди да влязат в студиото.
Подобен смесен вариант се получава и при прехвърлянето на телевизионни предавания в радиото, като "Хъшове" и "Пирон". Те разчитат на заковани телевизионни асоциации у слушателя. Това автоматично ги изключва от класическо радиопредаване.
Странно е, че нетипичните смешни предавания нерядко са по-добри от замислените като хумористични. Ясно е, че има някакви възможности за смехории по радиото, но те идват не от самата медиа, а като че ли извън нея. Радиото събужда присмехулника в слушателя, който започва да се забавлява с неща, непредвидени за забавление. Просто защото смешните предавания правят радиото за смях.

Вяра Ангелова












От въздуха
подхванато