Огледала за държавата
Събитието на седмицата по прозрачно прозаичен начин отразява културната ситуация у нас. Част от колекцията на регионалния фонд Фрак Лангедок-Русийон, намиращ се в Монпелие, Франция, е показана в частните галерии "Ата-рай" и "АТА", София. За повечето от нас асоциацията е ясна. Френското правителство и общинските власти (както впрочем и австрийските, полските, македонските и т.н.) събират съвременно изкуство и то предимно изкуството на 90-те години, като по този начин подкрепят творците, извършват образователна работа сред широката публика и осъществяват теоретични публикации. У нас това изкуство е оставено почти изцяло на волята, желанието и възможностите на частните галерии и алтернативните пространства. Те правят много за насърчаване на новите тенденции, но не могат, а и не е тяхна работа, да съхраняват, пропагандират и осмислят произведенията и процесите в съвременното изкуство.
Редица поуки могат да се извлекат от начина на съществуване на колекцията Фрак като музей, като обществена и научна институция. Една от тях е възможността покрай натрупания фонд и пътуващите изложби да се ситуират и афишират съвременните френски автори. Не случайно от показаните в България 25 художници, 8 са французи - един умен начин художниците на конкретната страна да "влязат в обръщение" на световната сцена. За съжаление това за нас е утопия, тъй като зависи от интересите на държавата да инвестира в тези процеси.
Очевидно обаче незаинтересоваността "свише" не е право пропорционална на творческите усилия. Няколко интересни изложби могат да се видят тази седмица. В галерия "11" Явора Петрова показва своите лирични графики и рисувано-бродиран нетъкан текстил, в които концентрирани духовни енергии са изразени в няколко естетски линии и в осмислянето на празното пространство. В "Арт 36" Захари Каменов се изявява като живописец със серия от иронично-гротескни котки, чийто странни образи са превърнати в знаци на човешки състояния. В "Райко Алексиев" бургаският художник Иван Бахчеванов показва силна поредица експресивни работи с акварел и акрил.
Като своеобразно огледало на държавната намеса в културната политика на страната ни се явява изложбата "Плакатът в България 1946-1955" в СГХГ. Тя буди смях, но и навява доста мрачни мисли, когато под десетките унифицирано безлични плакати четем имената на Александър Стаменов, Бенчо Обрешков, Владимир Мански, Марио Жеков, Иван Кирков, Стоян Сотиров, Преслав Кършовски. Особено любопитен е контрастът с живописните творби на някои от тези автори, които могат да се видят в подредената в съседство изложба "Натюрморт и интериор" от фонда на СГХГ. В нашенските си условия никога не е сигурно кое е по-добре - държавата да се интересува или да не интересува от изкуството.

Мария Василева











Изкуство
на борда