Глобализацията -
новото човешко бреме
Всички говорят за "глобализацията" - широко употребявана дума, бързо превърната в лозунг, в шперц, за който се смята, че отключва вратите към всички сегашни и бъдещи тайни. За някои "глобализацията" е това, което сме задължени да правим, ако искаме да бъдем щастливи; за други тя е причината за нашето нещастие. За всички обаче "глобализацията" е необратим процес; процес, който засяга всички ни в една и съща степен и по един и същ начин. Всички сме в процес на "глобализиране" - а да сме "глобализирани", означава приблизително едно и също за всички "глобализирани".
На глобализиращите процеси обаче им липсва предполаганата от всички еднаквост на въздействието... Глобализацията разделя толкова, колкото и обединява; тя разделя, обединявайки - причините за разделението съвпадат с причините, които съдействат за унифицирането на света. Заедно с появата на планетарното измерение на бизнеса, на финансовия, търговския и информационния поток, се задвижва и "локализиращ", фиксиращ мястото процес. Това, което се явява като глобализация за едни, означава локализация за други; за някои то оповестява нова свобода, за много други става неканена и жестока участ. Подвижността се издига до ранга на най-висшата всред желаните ценности. А свободата да се придвижваш бързо става главният стратифициращ фактор в нашето време.
Всеки от нас е, волю-неволю, в движение; неподвижността не е реалистична опция в света на постоянната промяна. Но влиянието на това ново състояние е различно: някои стават изцяло и наистина "глобални", а други биват фиксирани в своята "локалност".
Да бъдеш локален в глобализирания свят означава, че търпиш лишения и деградираш социално. Със загубата на онези публични пространства, които са отвъд обсега на локализирания живот, местните загубват способността си да създават и обсъждат смисъл; те все повече и повече зависят от значенията и интерпретациите, които не са в състояние да контролират (същото се отнася и за комунитаристките мечти/утешения на глобализираните интелектуалци).
Съставна част от глобализиращия процес е нарастването на пространствената сегрегация, отделянето и изключването. Неотрибалистките и фундаменталистки тенденции, които отразяват и артикулират опита на хората, изпили до дъно чашата на глобализацията, са колкото законна последица от нея, толкова и от културата на глобализираните върхове. Особено обезпокоително е нарастващото прекъсване на общуването между разширяващите се глобални и надтериториални елити и останалите - все по-локализирваните... Центровете за производство на значения и ценности днес са надтериториални и освободени от местни ограничения - това не се отнася, разбира се, до човешката ситуация, на която тези ценности и значения са съобщени и на която задават смисъл.
След войната за пространство подвижността е станала най-мощният и най-завидният стратифициращ фактор в света; тя е субстанцията, от която новите, разрастващи се в световен мащаб социални, политически, икономически и културни йерархии всекидневно се строят и престрояват...
Подвижността се придобива от "хората, които инвестират" - тези с капитала, с парите, изисквани от инвестирането. Тя означава ново, наистина безпрецедентно в своята радикална безусловност отделяне на властта от задълженията: към наетите на работа, към по-младите и по-слабите, към все още неродените поколения и изобщо към възпроизводството на условията на живот; накратко, властта е освободена от дълга да допринася за всекидневието и продължението на обществото. Появява се нова асиметрия между надтериториалната природа на властта и продължаващата териториалност на "целия живот". Сегашната власт, способна да се премества набързо или без предупреждение, е свободна да експлоатира териториалността и да я изоставя на последствията от експлоатацията. Бягството от отговорност за последиците е най-примамливата и сладка печалба, която донася със себе си новата подвижност на свободно плуващия, локално необвързан капитал. В изчисляването на "ефективността" не е необходимо да се включват разходите за справяне с последиците.
"Компанията принадлежи на хората, които инвестират в нея, а не на нейните служители и снабдители, нито пък на местността, в която е разположена." Така Алберт Дънлъп резюмира своята вяра в доклад,, публикуван с цел просвещаване и наставляване на всички търсещи икономически прогрес...
Нека разгледаме по-отблизо принципа на Дънлъп. Наетите на работа хора са набрани от местното население; обременени, както следва да се очаква, от задължения към дома, към семейството и т.н., те не биха могли лесно да следват компанията, щом тя се премести някъде другаде. Малките транспортни разходи дават на местните доставчици предимство, което изчезва, щом компанията промени своето местоположение. Самата "локалност" ще стои там, където е, и едва ли ще може да промени своето местоположение, какъвто и да е новият адрес на компанията. Всред тези, които могат да се произнесат относно преместването на компанията, само "хората, които инвестират", не са по никакъв начин обвързани пространствено; те могат да купят всяка акция на фондовата борса чрез всеки брокер, а географската близост или отдалеченост на компанията ще бъде най-вероятно последното по важност съображение в решението им да купуват или да продават.
За акционерите по принцип няма нищо, което да е пространствено детерминирано. Те са единственият фактор, който наистина е освободен от пространствена обусловеност. А именно на тях и единствено на тях "принадлежи" компанията. И от тях зависи дали да я преместят някъде, където са разузнали или предусетили възможност за по-високи дивиденти, а местните, локално обвързаните - да си ближат раните, да поправят разрушенията и да изхвърлят боклука. Компанията разполага със свободата да се премества; но последиците след преместването остават. Всеки, който е свободен да напусне местността, е свободен да избяга от последиците.
Свободата на придвижване и самоконституирането на обществата
Транспортът и пътуванията са област на изключително радикална и бърза промяна; тук прогресът, както Шумпетер е отбелязал отдавна, не е резултат на увеличаващия се брой на дилижансите, а на изобретяването и масовото производство на съвсем нови превозни средства - влакове, автомобили и самолети. Достъпността на средствата за бързо придвижване отключи типично модерния процес на подкопаване на всякакви местни, локално укрепени социални и културни "цялости"; процесът най-напред беше уловен от известната формула за модерността като преминаване от Gemeinschaft (общност) към Gesellschaft (общество).
Всред всички технически фактори, допринесли за подвижността, особено голяма роля е изиграл преносът на информация. Постоянно и последователно бяха развивани технически средства, които позволяваха информацията да пътува независимо от телесните си носители, а също така независимо от обектите, за които информираше: тези средства освобождаваха "означаващите" от придържане към "означаваните". Отделянето на придвижването на информацията от придвижването на нейните носители и нейните обекти позволяваше на свой ред диференциацията на тяхната скорост; придвижването на информацията набираше скорост по-бързо от придвижването на телата или от промяната на ситуациите, за които информацията информираше. Накрая появата на компютърната мрежа World Wide Web направи излишно - доколкото става дума за информацията - самото понятие за "придвижване" (или за "разстояние", което се изминава), правейки информацията моментално достъпна в целия свят - и теоретически, и практически.
Взаимодействието на компютърните терминали има различно влияние върху положението на различните видове хора. И голямото мнозинство от хората все още, както преди, може да бъде "отделяно чрез физически препятствия и времеви разстояния" - това отделяне днес е по-безпощадно и има по-дълбоки психологически ефекти, отколкото когато и да било по-рано.
Нова скорост, нова поляризация
Казано накратко, вместо да хомогенизира човешката участ, технологическото анулиране на пространствено-времевите разстояния има тенденцията да я поляризира. То освобождава определени хора от териториални ограничения и прави определени общностно произведени значения надтериториални. И в същото време лишава територията, с която другите хора са обвързани, от нейното значение, а тях - от възможността да обезпечават идентичността си. За някои хора това е безпрецедентна свобода от физическите препятствия, нечувана възможност да се местят и да действат от разстояние. За други тава е невъзможността да се притежава и одомашнява местността. С "разстоянията, които вече нищо не означават", местностите, отделени чрез тях, също загубват своите значения. Но това предопределя за някои свободата да създават значенията, а на други приписва незначителност. Някои, ако искат, могат да излязат извън местността - извън всяка местност. Други гледат безпомощно как им се изплъзва изпод краката единствената местност, която обитават.
Информацията днес пътува независимо от своите носители; за да се преподредят значенията и отношенията, днес не е необходимо преместването на телата. За някои хора - за подвижния елит, за елита на мобилността - това буквално означава "дефизикализация", нова безтегловност на властта. Елитите пътуват в пространството, и то по-бързо, отколкото когато и да било преди - но разпространяването и плътността на властовите мрежи, които те изтъкават, не зависят от това пътуване. Това е новото преживяване на елита: не-земността на властта - на зловещата и все пак изгряваща комбинация от етерна лекота и всемогъщество, не-физичност и мощ да формираш действителността...
В киберпространството телата не са от значение - макар че киберпространството е от значение и е от решаващо и неоспоримо значение в живота на телата. Няма никакво обжалване на присъдите, произнесени от небесата на киберпространството, и няма нищо, което да става на земята и да може да постави под въпрос техния авторитет. Облечени във властта да произнасят присъди в киберпространството, телата на властните не се нуждаят да бъдат властващи тела, нито се нуждаят от въоръжаване с тежки материални оръдия; нещо повече - за разлика от Антей те нямат нужда от връзка със своето земно обкръжение, за да утвърдят, издигнат или изявят своята власт. Това, от което се нуждаят, е изолация от местността - нейното социално значение сега е ограбено и прехвърлено в киберпространството, така че местността да е сведена просто до "физически" терен. Това, от което те също се нуждаят, е сигурността на тази изолация - "не-съседска" обстановка, имунитет от местни взаимодействия, защитена, неуязвима изолация, която се обявява като "сигурност" на хората, на техните домове и детски площадки. Така детериториализирането на властта върви ръка за ръка с дори още по-строгото структуриране на територията.
Eлитите са избрали изолацията, те плащат за нея щедро и по свое желание. Останалата част от населението се чувства изключена и заставена да плаща голямата културна, психологическа и политическа цена на тяхната нова изолация. Тези, които не са в състояние да изберат за себе си изолиран живот и да платят разходите по своята безопасност, са очакващите подаяние в онова пространство, което в съвременността играе ролята на местата за остракиране от началото на Новото време. Те са чисто и просто "оградени", без да са им искали съгласието.
"Локализацията" в новия свят на високи скорости не е това, което е била по времето, когато информацията се движеше заедно с телата на своите носители; днес нито локалността, нито локализираното население имат нещо общо с "местната общност". Обществените места - пазарищата и площадите в своите разновидности, местата, където се съобщават новостите, където частните дела стават публично достояние, където се формират мненията, където те се подлагат на изпитание и се утвърждават, където съжденията се поставят едно до друго и се произнасят присъдите - тези места първи се детериториализират и се изнасят далеч отвъд обхвата на простата "неформална" комуникативна способност на всяка местност и нейните обитатели. Всред местното население вече не се раждат общности. Никакво пространство не е останало за предводителите на местното обществено мнение. Никакво пространство не е останало за "местно обществено мнение" като такова. Надтериториалните оригинали навлизат като карикатури в свързания с мястото живот, а може би като мутанти и чудовища. Между другото, те експроприират етическата власт на местните, лишавайки ги от средства за ограничаване на вредите.

Зигмунд Бауман
От английски Мария Димитрова














Авторът
на тази статия,
Зигмунд Бауман
е едно
от най-известните
имена в областта
на социалната
теория днес.