Балкански сюжети
Неразбран от света ще си остане генерал Слободан Праляк, командир на ХВО. Съкращението означава "Хърватско вйече отбране", въоръжените сили на така наречената Република Херцег-Босна, която по силата на Дейтънското споразумение на хартия бе разформирована и обявена за несъществуваща в името на мюсюлмано-хърватската босненска федерация. Повечето босненски хървати, както естествено и генерал Праляк, мислят иначе по въпроса, но това е друга тема. Неотдавна вестник "Нови лист", излизащ в хърватския град Риека, разговаря с генерала за военните му подвизи в сраженията с мюсюлманите в град Мостар.
Подвизите на генерал Праляк кулминират в три точни танкови снаряда, с които срина във водите на Неретва легендарния и уникален "Стари мост". Воювал за националната свобода на босненските хървати, готов бил да се изправи пред всяко правосъдие, обвиненията по негов адрес идели от институциите на ислямския фундаментализъм в Сараево - заявява генералът. Не му било известно да фигурира в списъка на Хагския трибунал за предполагаеми военнопрестъпници. "С презрение гледам на тази клевета - казва генералът и допълва: - Живея си нормално, излизам си от моята Херцеговина, пътувам си за чужбина, ходя си на ски, работя си работата и от нищо не ме е страх." Спирайки се на отговорността за войната в Босна и Херцеговина, генерал Праляк привежда точни цифрови съотношения: "Сърбите носят 90% от вината, на душата на мюсюлманите тежат 8%, докато хърватите са отговорни за останалите два процента".
Особено възмущават генерала твърденията, че разрушаването на "Стари мост" било военно престъпление. Такова обвинение никой международен съд не може да повдигне, смята Слободан Праляк, и продължава: "Войниците, които пазеха "Стари мост", можеха да го защитят със знамето на ЮНЕСКО, защото това знаме никой не смееше да погази. Мюсюлманите обаче не го направиха, следователно мостът според международното военно право на общо основание си беше военен обект. Няма достоен военен командир, който не би разрушил мост, за да спаси живота на свой войник, а ако има такъв, той е достоен само за презрение." И за доизясняване на норматива си генерал Слободан Праляк допълва, че дори един войнишки пръст му е далеч по-важен от който и да е мост на този свят.

——————

Всички билети бяха разпродадени, ала концертът не се състоя. Фолклорните звезди Милка Тодорович, Джей Рамадановски и Драгана Саулич няма да пеят в градчето Калесия край Тузла в Северна Босна, защото, както гласи забраната на Министерството на културата на мюсюлманския Тузланско-Подрински кантон, не може сръбският агресор да пее в град с мюсюлманско мнозинство и под мюсюлманска администрация. Най-напред мюсюлманският вестник "Дневни аваз" гневно протестира срещу появата на певците "из агресорске земле", после забраната дооформи управляващата партия "Демократска акция".
Концертът бе организиран от двама инвалиди от войната, и двамата носители на орден "Златни лилиян" за проявена храброст срещу "сръбския агресор". Вестник "Слободна Босна" на свой ред публикува следната реакция на инвалидите: "Политиците си разговарят, търговците си въртят търговията с търговци оттатък Дрина, защо пък ние да не слушаме тази музика. Ще го проведем този концерт, пък ако трябва, ще се разправим с тия, дето го забраниха. Калесия ще гори, хубаво да знаете! Ще я запалим за едното чудо, както сме я освободили през 1992 година! Като е за строеж на джамия, може да купуват цигли от Сърбия. Тогава и ние можем да си довеждаме певачки от тази земя!" В заключение двамата ветерана се заканват в най-скоро време да доведат и фолк-звездите Цеца и Шабан. Да им пожелаем успех.

Жерминал Чивиков