Белене. Сказание за концлагерна България от Стефан Бочев е още една (от не многото) книга-документ за най-новата ни история. Писана е от лагерник; после от бивш лагерник; т.е. от черноработник, хамалин, който обаче знае два западни езика и в почивките между 36-часовите смени се занимава с преводи (възложени му тайно), които с трудността си могат да отблъснат и утвърдени преводачи. Мини, заводи, бетона в мазето на хотел "Балкан", спестените пари за конче за впрягане, което след две седмици умира, и същевременно ровене по речниците, за да се търсят думи, с които да се преведе на английски "Българската шевица" например. Човек, обречен да опознае издъно обществото и системата, в които му е било съдено да живее, да опознае "националния характер", но не от позициите на страничен наблюдател, на изследовател, на авантюрист или нещо подобно, а от позициите на подчинения, на жертвата, на лишения от социална и правна защита. Сам срещу произвола на случая, произвола на по-силния, произвола на времето. Книгата е дебела - 1000 страници. Авторът й умишлено нито я е съкращавал, нито я е преработвал. Опитал се е, но е видял, че всяка по-късна намеса е като рязане на живо от тъканта на спомена. А тя е писана под директната диктовка на току-що изживяното. Първият път, когато е бил затворен в лагера, Стефан Бочев успява да изнесе записките си; не успява при второто си затваряне. Излишно е да казваме, че книгата е пълна със сюжети, хора, характери. Не само на работници, цигани, турци, на онзи "подземен" свят, в който по-многопластовото и проблематично вглеждане беше негласно забранено. Тя не е само калейдоскоп на нравите, на начини за приспособяване и оцеляване във времето. Тя е директна реплика към сегашността, към прокарването на нови щампи и идеологеми, към много удобната склонност за опростено и еднозначно интерпретиране на комунизма в България. В нея има ретроспекции на затворници от Персин, на комунисти от 20-те и 30-те години, които с целия идеализъм на идеите си попадат в лагер и след победата на революцията. "Аз само я записах, казва Стефан Бочев, това, което ставаше в мене и около мене през тези четири десетилетия, които като скала бяха затиснали България". В нея могат да се открият анекдотични случки за Тодор Павлов, за Орлин Василев, който след един театрален преврат в Царска Бистрица си признава, че не вярва чак толкова в идеите на комунизма... Изобщо "Белене" е къс сурова руда, взет от масива на комунизма у нас. Съставът му вероятно тепърва ще се подлага на химически анализ. Интересно е, че бащата на Стефан Бочев, Стоян Бочев (1881-1968) е описал капитализма в България (в книга със същото заглавие) и не съвсем точното усвояване у нас на принципите на пазарното стопанство. Онзи капитализъм ни е довел и до определен тип комунизъм, а до какъв нов тип капитализъм ще ни доведе пък този комунизъм, добросъвестният читател на двете книги може би сам ще успее да отгатне.
Ирина Илиева





















Стефан Бочев.
Белене. Сказание за концлагерна България..
Издава фондация
Българска наука и култура.
София, 1999.
Цена 24000 лв.