Очарованието
на малкия фестивал
Всичко на този свят е подредено съобразно определени йерархии на стойностите. Кинофестивалите също: за добро или за лошо. Блясъкът и суетата на едните привличат звезди, големите пари, суперфилмите. Другите пък имат за предимство уюта и непосредствеността на срещите, демократизма на събитието, почти домашната атмосфера на общуване. И е нормално човек да се запита: "малките" фестивали могат ли да играят някаква по-съществена роля в процесите на международен културен обмен или са обречени да съществуват в сянката на "големите"?
ФИФА (това е френската абревиатура на "Международен фестивал на любовния филм", която закачливо-иронично краси плакатите в Монс), който тази година отбелязва 15-то си издание, дава категорично еднозначен отговор - да, т.н. "малки" фестивали не само запълват тематични и пр. ниши, но сами генерират събития от значение за кинематографичните процеси. Освободени от хипнозата на митологизирани награди и критерии, лишени от задкулисната битка между производители и разпространители, те носят очарованието на истинските открития. В Монс тази година триумфираха млади творци, някои от тях дебютанти, чиито филми не само отнесоха лъвската част от наградите, но доказаха, че в киното дръзко навлиза поколение с друга чувствителност и нагласа. Дори когато става дума за жанра на любовния филм...
В този толкова древен жанр, както е добре известно, любовният триъгълник е предпочитана фабулна схема. Повечето филми, показани в Монс, се опират тъкмо на нея, но художествената й интерпретация доказа многовариантния й характер. Оттук и богатото звучене на баналния мотив. По един начин японецът Йоширо Такаши ("Риби през август" - награда за най-добър сценарий) поднася съперничеството на двама приятели за сърцето на тяхна съученичка, по съвсем друг го възприемаме в италианския филм "Утре" на реж. Джулио Чиарамбино (награда за най-добра мъжка роля). И докато любовният триъгълник се интерпретира предимно като драма, словенецът Игор Стрек изгражда филма си "Експрес, експрес" (Специалната награда на журито) като ситуационна комедия. Критиците дори сравниха таланта на дебютанта с творчеството на Жак Тати.
Много любопитен ракурс към съвременното кино бе масираното присъствие на творби и творци от франкофонна Африка, в които се оглеждат актуалните проблеми на тези развиващи се общества. Като обединяваща тема може да се разглежда проблема за еманципацията на жената.
Но 15-то издание на ФИФА ще запомним с високото отличие за "Черната лястовица" на Георги Дюлгеров. Филмът бе показан в поредицата "Световно кино", а изборът бе на Европейското младежко жури, което посочи високите професионални и художествени качества на "Черната лястовица" измежду всички участващи във фестивала филми. Струва ми се, че това е наистина голямо признание, защото посланията на творбата бяха възприети от млади хора с изострена чувствителност към проблематиката на филма, преодолявайки бариерата на регионалното и специфичното.

Алаксандър Грозев














Голямата награда на Монс - "Ксю ксю" - Китай, 1997, реж. Жоан Чен
"Кристално сърце" за най-добър актьор - Никола Систи, "Утре", Италия, 1998, реж. Джулио Чиарамбино
"Кристално сърце" за най-добра актриса - Паскал Монпти, "Сърце в юмрук", Канада, 1998, реж. Шарл Бинам
"Кристално сърце" за най-добър сценарий - Масато Като, "Риби през август", Япония, 1998, реж. Йоширо Такахаши
Специална награда на журито: "Експрес, експрес", Словения, 1998, реж. Игор Стрек
Наградата на Младежкото европейско жури - "Черната лястовица", България, Франция, Унгерия, 1997, реж. Георги Дюлгеров
Награда на публиката: "Момчето, което не искаше да говори", Холандия, 1997, реж. Бен Сомбогаарт.