Хенриета Хорн е актриса и хореографка, една от нашумелите звезди на модерния немски танц. "Гьоте институт", центърът за изкуства "Сорос", балет "Арабеск" и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" я представиха пред софийската публика. Преди спектакъла г-жа Хорн и нейните партньори от сцената Су-Цин Им Хайл и Ардан Хусейн направиха работна среща за своите български колеги. Изненадата дойде от големия брой желаещи да се занимават - балетисти, актьори от театри, артисти от танцови трупи, студенти. Балетната зала в НАТФИЗ не смогна да побере кандидатите. Наложи се чрез селекция да бъдат създадени две групи - на занимаващи се и на наблюдаващи. Този факт ме удиви. В дни, когато реализацията на един танцьор у нас е твърде трудна и несигурна, интересът към модерния танц несъмнено расте, привличайки твърде широка категория хора. В случая българските артисти не бяха затруднени от изискванията на немските им колеги и проявиха завидна грамотност във владеенето на новите техники. Ще приключа тази тема с мнението, че подобен вид срещи са много полезни. Освен възможността да научиш нещо ново, имаш и възможност да обмениш опит и мнение, да опознаеш колегите, работещи в същия бранш.
Спектакълът на Хенриета Хорн се очакваше с интерес както поради факта, че тя е възпитаничка на Академия Фолгванг - Есен, така и заради информацията, че е носител на пет международни награди за хореография. Първата част на представлението бе съставена от две сола на Хорн и дует на Су-Цин Им Хайл и Ардан Хусейн, обединени под названието "Пътища". Веднага пролича творческото кредо на хореографката: проста, семпла линия на танца в полза на експресията на движението. Освен това - яснота на внушението. Тежестта на вечерта бе втората част с творбата "Свети Витово хоро". В основата й е немски танц-процесия от ХV век. В Германия е бил оприличаван с болестно състояние, близко до епилепсията. Традицията му е запазена и до днес. Ето какво четем в програмата: "Съсипани от чума, продължителни войни и безкрайни нещастия, тълпи от обезумели хора се въргалят от място на място в западна посока. Сами или хванати за ръце, те се вият с часове в страховито хоро, докато с пяна на уста не се сгромолясат изтощени. Където стъпят, психозата обхваща и зрителите, които, обхванати от конвулсии и с разкривени лица, се хващат на ужасяващото хоро."
Както виждаме, твърде благодарен материал за създаването на силен спектакъл, носещ в себе си социални и мистични аспекти. Хенриета Хорн постига колорит, движенията са накъсани, сгърчени, агресивни, екзалтирани, безпомощни... Но въпреки внушенията, които се постигат чрез движението (възможно е и поради камерния състав), творбата не достига своя връх. Действието е твърде разпиляно във времето и пространството, ситуациите - твърде сходни и повтарящи се, монотонният ритъм на отделни моменти поставя на изпитание търпението на зрителя. Драматургията за съжаление не е успяла да обедини онова, което е хореографски нахвърляно. Остават оригиналната основа и ефектните движения.

Маргарита Михайлова