Изборът на Рупи
нещо повече от енциклопедия
Излезе първата от общо трите части на кингата "Изборът на Рупи" - удивителен енциклопедичен труд на Йордан Рупчев. Още корицата (художник е Яна Левиева) ни дава представа за изобилното разнообразие в това печатно изделие от каталога на ИГ "Селена". В него Рупи ни предлага ценна информация за личности и формации от областта на световната, включително и българска, поп-, рок- и джазмузика, а така също теоретични статии и обяснения на термини и специфични понятия; подробни сведения за конкурси, фестивали и други музикални прояви. Всичко изброено е поднесено чрез рядко срещана в подобни издания привлекателна стилистика и може би на първо място - висша степен на компетентност (по принцип присъща на автора). Тук стоят особено добре известен брой снимки, подходящо подредени една спрямо друга, като между тях преобладават истински находки.
Имах шанса (възможността, удоволствието) да бъда един от посветените в началото на това начинание. Така бе и преди години, когато се подготвяше предшественикът на "Изборът..." - "АБВ на попмузиката". Първо по рода си издание у нас, то бе в съавторство от особен вид с германския колега на Рупи - Х. П. Хофман, което не го прави по-малко значимо. То бе птичка, донесла по-късна пролет, а стабилността му като обширно познание и вярност на съдържанието предопределяше необходимостта от по-късното негово актуализирано дописване... Към края на 1998 г. Йордан Рупчев ми даде да прегледам набързо първата част на "Изборът..." в насипно състояние, преди последната му редакция. Вълнението ми бе двойно - книгата изглеждаше да бъде факт и (каква ирония!) - да видиш за десетина минути това, което ще преоткриваш години... Нали такава е съдбата на всяка една енциклопедия. Не бих пропуснал още нещо: Йордан Рупчев обича предизвикателствата. И когато са случайни, и когато са съзнателно от него намерени - и - преодолени. Имаше ги при написването на "АБВ..." - поради официалната стилистична (идеологическа) задължителност на "съображенията". Рупи мина ловко покрай тях; получи ги двойно повече и днес - поради съвременната абсолютна незадължителност в лексиката. Резултатът е - достигнат общ език с различни социално-възрастови слоеве. Изказът на Рупи в този смисъл е особено коректен - словото му в статиите за пънк и хеви рока например не засягат претенциозната изисканост в стила на арт естета. В "Изборът на Рупи" всеки с интерес към различните жанрове може да открие своето поле, но едва ли ще устои на любопитството да погледне и малко по встрани. Енциклопедията на Рупчев просто се чете. И ще се чете от мнозина. И задълго.

Кристиян Бояджиев

П. П.
Докато мисля за предстоящите две части на "Изборът...", пред мен изниква епизод от филма "Амадеус": героят на Милош Форман безкрайно харесваше три перуки и искаше да има също толкова глави. Подозирам, че проблемът ни е общ - искам да чета и трите книги едновременно.