Самотен и встрани

Името и творчеството на Янаки Манасиев (1932 - 1978), останали спотаени в сянката на отминалото време, не са достатъчно познати на широката публика и особено на по-младото поколение. Това превръща изложбата на художника в галерия "Ирида" (11-23 януари 1999) - рисунки, акварели и маслена живопис, в истинско събитие за сегашния ни културен живот.
През краткия си път авторът създава внушителна по размери, многообразна и високо стойностна продукция. Чужд на суетните амбиции и мимолетните възвеличавания, творецът остава леко встрани от бурно-оживения художествен живот у нас през 60-те и 70-те години. Зад привидно едра и внушителна фигура се крие безкрайно чувствителен, болезнено искрен и взискателен към себе си и другите човек. Творчеството му също притежава подобни, антагонистични на пръв поглед черти - драматична сила и пластична мощ, но и изключителна нежност, хармонично спокойствие и изтънчена поетичност.
Истински артист, Янаки Манасиев приема изкуството за своя съдба и от това животът и творчеството му са неизменно преплетени. Роден на 7.11.1932 г. в с. Божица, Търговищко, той е силно привързан към своя край и семейството си, чийто род се е преселил от Босилеградско в земите на Тузлука още в края на миналия век. Съдбата на неговите предци оставя траен белег в съзнанието му - през годините той многократно разработва мотива за преселничеството, докато стигне до крайния му вариант - "Епилог 1878" (ХГ - В. Търново). Напомняйки евангелската сцена "Бягство в Египет", голямата композиция представя бавния ход на семейство сред пустинен пейзаж, внушава вечното неспокойствие на човешкия дух и смиреното очакване на нещо по-добро.
Образованието си Манасиев получава в Художествената академия, където в 1952 г. е приет в курса по живопис на проф. Илия Петров и доц. Боян Петров. Въпреки школуваните в академията умения за точна изискана рисунка и потушен колорит от обемно-моделиращи тонове, още в най-ранните си работи авторът не спазва строгия академично-класицистичен стил. Картините с маслена живопис върху фазер ("Майка и дъщеря", ХГ - Търговище; "Перачка" и "Пазар" Арт-музей с. Божица) показват раздвижена композиция, артистичен и експресивен рисунък и много свободно полагане на цветните петна.
Манасиев завършва Художествената академия през 1958 г. Творческото му развитие започва в изключително интересни за българското изкуство години, белязани от важни промени, ярки личности и сложни противоречия. Това е време, в което въпреки неминуемото обвързване с естетиката на социалистическия реализъм настъпва разведряване на стриктната дотогава обстановка. Търсенето на "многообразие" в реализма, на нови, по-съвременни пластични качества на картината, както и смелите ходове на "младите" художници водят до извоюване правото на артистична трансформация на действителността. Въпреки тази съществена придобивка и новите изразни средства творците все пак остават в лоното на "тематичността", налагана им от официалните ОХИ-та (общи художествени изложби).
Специфичната атмосфера на 60-те години предопределя развитието и импулсира младото поколение художници - Светлин Русев, Иван Кирков и т. н., които тръгват по твърде различни и новаторски за тогавашното изкуство пътища. Въпреки строго индивидуалните черти в работите на всеки от тях, това, което ги сближава, е откъсването от конкретно-делничните и социално ангажирани сюжети, монументализиращата линия в картината и предпочитанието към обобщени до знаковост персонажи. Тези характерни черти се откриват и в първите по-авторски работи на Манасиев, правени в Шумен. Там той отива веднага след дипломирането си, първоначално става художник в завод "Мадара", а по-късно и художествен оформител на вестник "Шуменска заря". Напуснал академичните ателиета и почувствал своята артистична свобода, авторът смело започва да експериментира в две основни линии - конструктивно-кубистичната и декоративно-постимпресионистичната.
В конструктивистичните картини ("Почиващият каменар", НХГ; "Музика", СГХГ), изпълнени в маслена или темперна техника, художникът се стреми към строга композиция от синтетични форми, сурови и силно обобщени обеми, потопени в хладни и тъмни тонове. Пространственото решение също е инспирирано от кубизма: скъсяване на дистанцията, уедрен среден план, изпълнен с монументални фигури, и уплътнена среда на затварящия ги заден план. Манасиев обаче не се увлича от характерното за аналитичния и синтетичния кубизъм разграждане на формите и комбинирането им в друг порядък. В неговите работи фигуралността е запазена, както и ясната четливост на образите, което по-скоро напомня за протокубистичния период на Пикасо. И също като при него в пределната изчистеност на изразните средства, в стабилната и одухотворена форма е стаен дълбок екзистенциален драматизъм.
Далеч по-жизнерадостни и много различни като художествен подход са декоративните работи на Манасиев ("Момичета с плодове", Арт-музей с. Божица; "Компания", ХГ - Търговище). Най-често това са акварелни композиции с подобни на Гогеновите "екзотични типажи" в ярка багрена звучност, изпълнени с експресивен рисунък и характерен флорален фон. При тях се забелязва познатото скъсено пространство с изтласкани в предния план конфигурации от глави и ръце или представени допоясно фигури. Акварелната техника е напълно съзвучна с артистичния рисунък и свободните цветни петна в колоритната хармония, постигната от комбинацията на синьо, жълто, зелено или червено.
Голяма част от творбите на Манасиев - от шуменския период, а и по-късни - съчетават по специфичен начин споменатите вече конструктивистични и декоративни похвати. Водещо обаче е експресивното начало, като силно обобщените и плътни живописни обеми се ограждат с насечен и артистичен черен контур. Всичко тук е подчинено на ритъма и динамиката на линията и на силата на цветната мазка. Своеобразен апогей на експресивната стихия е "Арена (коне)" (НХГ) - бушуващият вихър от линии и живописни петна е доведен дотам, че трудно се различават силуетите на галопиращите фигури. Успоредно с това виждаме работи в познатата сиво-синкава гама с отделни розови оттенъци - "Септември 23 г." (ХГ - В. Търново), "Композиция" (СГХГ), докато в други творби - "Моите родители" (СГХГ), "Семейство" (ХГ - Търговище), доминират свежите сини, зелени и жълти тонове, като пастьозното им нанасяне с четката напомня Сезановия маниер.
Основните жанрове, в които работи Янаки Манасиев, са портретът и фигуралната композиция. Изтънчен естет и психолог, художникът се интересува от богатството и изменчивостта на човешките мисли, чувства и настроения. Неслучайно основният образ в творбите му е жената - тази така подходящо необятна вселена от емоции. Женските портрети на Манасиев са най-откровено авторските и най-същностно разкриващи чувствителността на художника творби. В тях е постигната невероятна духовна хармония, лиричност и пълно спокойствие на образите. Представените външно бездейни, затворени и иманентно присъстващи фигури не осъществяват директен контакт със зрителя, не предлагат въздействие и взаимодействие чрез поза или емоция - те по-скоро излъчват, отколкото показват.
Темата за жената и деликатното навлизане в тайните на нейната природа занимават художника през целия му творчески път. Многобройни са портретите, които прави както в Шумен, така и в Търново, където от 1971 г. е преподавател по живопис във Факултета по изобразителни изкуства.
По принцип портретът предполага отговорно боравене с натурата, но авторът не се задоволява само с документално предаване на модела и внася много точно дозирана стилизация и идеализация на образа. Така се стига до изработването на специфичен типаж и позиция, които се срещат често в иначе неизброимото количество женски ликове. Статичното положение и спокойното излъчване на модела в естествената за жената поза с кръстосани крака и непринудено облегнато тяло стават стереотип и същевременно отличителен белег за женските портрети на Манасиев. В образите също се обособява една специфична, лично негова "иконография" - нежни овали на лицата, леко изтеглени бадемови очи, правилни носове и изящни устни ("Портрет на С+", СГХГ; "Портрет на К.", ХГ - Търговище). Ръцете, които рисува, са имперсонални. Това са ръце-знаци, подобни при повечето му модели: безкрайно рафинирани, с изтънчени китки, създадени само чрез няколко линии и без излишна детайлизация, те се превръщат от фрагмент в цялостно и пълноценно описание на човешката чувствителност.
Типичната за Янаки Манасиев стилизация достига своята връхна точка в автопортретите - те са сред малкото мъжки образи, които се срещат в творчеството му ("Автопортрет" в Арт-музей с. Божица и в ХГ - Търговище). В тези най-самокритични и откровени творби пределно обобщените черти са предадени с крайно пестеливи средства. Акцентът е върху одухотвореността на образа и ясно личат присъщите на твореца артистични съмнения.
Янаки Манасиев е изключителен рисувач в графиките, посветени на исторически теми и разгърнати в триптихи - "Септември 23 г.", "Съпротива 43 г.", "Мемориал", "Майка" (в техниките гравюра на линолеум и картон, литография и офорт). Често композициите са само от глави и ръце, в които се концентрира цялата художествена експресия.
Интересът към историята на изкуството и постиженията на великите майстори винаги са вълнували Манасиев. Истинско събитие и прелом за него е двумесечното му пребиваване в Ленинград в края на 1975 г. От дневника, който води тогава, се разбира, че често е посещавал Ермитажа и стоял с часове пред картините на любимите си художници. Пак там той пише: "големите майстори трябва да ти бъдат ежедневие, за да постигнеш поне малко от истинското". В Ленинград художникът създава серия от двадесетина акварели, които показва в залата на СБХ на булевард "Руски" през февруари 1976 г. В творбите от ленинградския период най-ярко се проявява разбирането му за чуждото и своето изкуство, творческото му самочувствие и смело експериментаторство. Изборът на акварелната техника много точно отговаря на търсенията му през този период - с бърза и лека четка, с ескизна лекота, свежест и експресивна цветност той изгражда впечатляващи композиции.
Определено най-интересни са картините-реплики на прочути творби от известни автори. "Неделя сутрин" (ХГ - В. Търново) показва част от залата на Ермитажа, където е изложена "Даная" на Рембранд. Като контраст на непринуденото оживление на посетителите автопортретната фигура на българския художник седи самотно леко встрани, потънала в съзерцание и размисъл. "Намеса в "Разговор" на Матис" (НХГ) почти дословно повтаря платното на френския творец - единствената промяна е, че внася отново собствения си персонаж в него. Получава се изцяло нова картина, в която съдържанието е коренно променено - предотвратява се конфликтът в оригиналната работа. В "Натюрморт на Дерен" (НХГ) характерният мотив на френския художник е включен в значително по-голяма и усложнена композиция.
В акварелите от сериите "Очакване" и "Тоалет" е разработен проблемът за стабилно построеното затворено пространство, наситено с емоции от човешкото присъствие. Живописният подход отново е твърде изчистен. Рисунъчният цветен контур има водеща роля - свободно и експресивно изгражда формите, а палитрата е сведена до основните три цвята - червено, жълто и синьо, нанесени в едри, прозирни петна. Този синтетичен художествен похват, заложил на чистия изказ от съотношението на линия и цвят, на контраста между ярки и звучни тонове, подсказва близост с френския фовизъм - така харесван и ценен от Манасиев.
Култивираният афинитет на автора към изкуството на френската модерна школа му носи нови възможности и автентични стойности, доближава го до постиженията й и съответно го отличава от съвременната българска действителност. Затова може да се каже, че Янаки Манасиев е творец, който чрез оригиналното си изкуство принадлежи към традициите на европейската живопис. Това определя изключителното му място в българското изкуство във време, когато подобни силни личностни изяви са ярки събития - те спомагат за бързото отърсване от предишната закрепостеност и прокарват пътища за развитие.

Галина Димитрова