Влюбеният Шекспир
достоен за Барда

"Влюбеният Шекспир" - ето ви един филм, който няма нищо общо със станалите досадни в последните години екранни интерпретации на Барда. Той бяга от сухия академизъм на тв-спектаклите на BBC. Измъква се от претенциозния и доволно скучен стил, наложен от Кенет Брана. Не заема наведеното положение на прекомерно преклонение пред великия драматург, каквото демонстрира Ал Пачино в "Аз, Кралят". Страни и от иначе симпатичната MTV-хъшлащина, с която Баз Лурман обагри своя "Ромео и Жулиета".
От "Влюбеният Шекспир" струи живот, който опиянява с богатството си. Филмът на режисьора Джон Мадън е искрящ от фантазия разказ за Барда (що за човек е бил); за епохата, в която е живял (брутално-консервативна, но и сантиментална); за начина, по който е творил (как например е създал "Ромео и Жулиета"). И за още безчет неща, едно от друго по-вълнуващи.
"Влюбеният Шекспир" е заченат с духа на творчеството на Барда. Онзи приказен дух, из чиито селения бродят смях и сълзи, нежност и насилие, коварство и романтика. Самият филм, облегнат на съвършената драматургия на Марк Норман и Том Стопард, е изграден като Шекспирова пиеса. И героите, и сюжетните перипетии, и лирическите отклонения сякаш са изскочили от страниците на негова творба. Препратките са направени с огромно уважение, но и с много фино чувство за хумор. Тези "пасове" са невероятен гъдел за хората, чели Шекспир внимателно. Но няма страшно и за тия, дето въобще не са го чели - на тях пък им се дава достатъчно епидермален материал за забавление. Въобще филмът има различни адреси - за познавачите посланията са едни, за неизкушените - други. Но общото е, че независимо от информационния си багаж, зрителят не може да остане хладен към случващото се на екрана. Той е атакуван от полюсни страсти, на които е абсурд да устои. Чувствата прииждат на грамадни валове и помитат всяко усещане за безцветна делничност.
Във филма има няколко великолепни актьорски изпълнения. Върховите са на Гуинет Полтроу (Виола) и Джуди Денч (кралица Елизабет). Единственият, който в известна степен нарушава хармонията в ансамбъла, е Джоузеф Файнс. Някаква лигавщина излъчва този актьор. За беда баш той е в ролята на Барда.
Във "Влюбеният Шекспир" са застъпени общо взето всички вечни теми, за които може да се сети човек. Те си съжителстват съвсем комфортно, без да си пречат и без да създават усещане за многотия. Една тема обаче е над всички, превъзходно разработена и кристално изведена: тайнството на сътворението. Най-истинските, най-прекрасните неща се раждат от любов. И със страдание. Минават през сърцето. В това е магията на шедьоврите, преживели вековете. Колко просто изглежда, мама му стара! Остава само да си гений, за да напишеш "Ромео и Жулиета"...

Борислав Колев













От пръв
поглед