Изкушения и задръжки

Изложбата на швейцарския фотограф Бернер Бишоф в Националната художествена галерия може да каже много на българския зрител. Неговият подход съчетава усет към драматизмите на живота с наложена естетска мярка. Снимките му са реалистични и едновременно с това не преминават границата на вулгарната бъбривост, не се поддават на прекалената житейска пъстрота. Вернер Бишоф демонстрира по брилянтен начин как художникът трябва да се отнася към изкушенията на света наоколо. Независимо че неговите творчески пътувания са свързани с екзотични места и динамични исторически периоди, той не се "удавя" в битови детайли, декоративни елементи и ефектни нрави. По безупречен начин, макар и очевидно развълнуван от видяното, Вернер Бишоф остава хладнокръвният творец зад камерата.
Един български художник също има страстта да пътува, изследва и съпреживява далечни места. Любен Стоев показва голяма изложба от рисунки, литографии и дърворези на "Шипка" 6, озаглавена "Поглед назад". Тя едва ли е изненада за всички, които познават работите му. А тези, които ги виждат за първи път, ще бъдат затруднени да оценят действителните им качества. Работите, които заслужават внимание, са се изгубили в количеството и в опита изложбата да се подреди "по-авангардно". Какво ли няма там: дървени маски, графики от далечни места, импровизирано ателие, снимки на автора от бебешка възраст до наши дни, безвкусни колажи. Зрителят е атакуван агресивно и в случая това съвсем не е от полза както за цялостното представяне, така и за отделните работи.
Ина Дамянова в галерия "Солерс" показва графични образи на възли от коси и пластични изображения на гребени в керамика и метал. Тази изложба изцяло запълва глада на интересуващите се от съвременната естетика в изкуството, но остава известна незадоволеност по отношение на смисъла и неговата еднозначност.
В Националната галерия за чуждестранно изкуство могат да се видят две изложби. На руския авангардист от началото на 70-те години Михаил Шемякин и на Маргит Цанев по случай 30 години от смъртта му. Те предлагат интересен контраст. Първата, излъскана като образ и като поднасяне, втората - носеща трагизма на една личност, едно поколение, една страна. Изключителните като професионално изпълнение сериграфии на Шемякин няма как да не бъдат харесани в псевдоинтелигентските кръгове където и да е по света. Те са красиви, носят нещо от празничната веселост и цветност на руския рисуван фолклор, заедно с това са модерни - толкова, за да бъдат преглътнати от всеки сноб. Маргит Цанев никога няма да стане известен. Не само заради ранната си смърт, а защото работите му не са нахални и не се интересуват от ничие мнение, не са правени за потребителя. С подобна наивна искреност си отличава и творчеството на Атанас Коцев и Димитър Коцев, "Шипка" 6. То е изпитание за нашата непредубеденост. Ако можем да превъзмогнем вътрешните си задръжки, ще открием доста качества в работите и на двамата автори.

Мария Василева