Библиотеките
и държавният социализъм

Първото предизвикателство възниква при решаването на въпроса - дали библиотеките след деветосептемврийския поврат продължават създадените традиции.
Широк е историческият хоризонт на най-старите, с амбиции и любов изграждани библиотечни институции, на библиографията, тяхна посестрима и спътница. Стотина години са изминали в търсене на приобщеността ни към стремленията на широки обществени слоеве, макар то невинаги достатъчно да е подкрепяно и от тях, и от държавата.
Дали след обявяваната като вододелна в историята ни дата тази посока на развитие е поддържана? Кои са новите акценти в библиотечната политика и какви са резултатите? Първите програмни актове насочват към "всемерно развитие на народните библиотеки" (в политическата платформа на Отечествения фронт от 1945 г.), към "обществено възпитание в демократичен дух" (Наредбата-закон за читалищата от 1945 г.). На държавната власт се разчита за по-плътно участие и подкрепа. Преобразуван е в държавен Българският библиографски институт, създават се форми за библиотечно образование, изграждат се нови библиотеки на държавна издръжка. Те бързо се множат и се роят - от 5 хил. в началото на 40-те години на близо 17 хил. в средата на 50-те. Работещите в тях от 1000 са вече към 3700. Библиографията се устремява да оползотвори натрупани инерции в ретроспективното и в текущото оглеждане на националната книжнина, на научната литература, на регионалните и поселищни изследвания. "На ход" е и осмислящата се в съответствие с променящите се условия препоръчителна библиография.
Зад видимите очертания на този порив какви сенки-отклонения от традициите се очертават? Оказва се, че от водените на отчет библиотеки значителната част са непълноценни, нежизнеспособни, набързо сформирани, без елементарни условия за работа, без подготвени библиотекари. От тогавашните отчети се разбира, че 2/3 от библиотечните фондове са до 500 тома, че 1/4 са в категорията "профсъюзни", определяни още в тогавашни анализи като "лошо функциониращи раздавателни пунктове". Наред с това се налага и друга негативна тенденция - бързо непромислено прочистване на старите библиотечни фондове, а успоредно с това и на книжния пазар. Този подход е осъществяван по разпространени от държавните органи списъци, неподлежащи на обсъждане и императивно следвани. В големите стари библиотеки инкриминираното се отделя в т. нар. специални фондове, недостъпни за читателите. Тази нарушена кумулативна функция на библиотеките е симптом за отстъп от традициите.
Така в края на 50-те години вече открито се афишира "скъсването" с миналото. В публикациите се отправят призиви за "идейно-пропагандна масовизация на библиотеките", за "борба с буржоазната идеология", за "културна революция в града и в селото". Зад лозунгите, издигнати от партията-държава и дефиниращи нейната политика, не може да се отрече, прозира и професионалната загриженост за преодоляване на стихийността, несъгласуваността и посредствеността (такава е насочеността на първите национални съвещания на библиотечните работници през 1954 и 1956 г.). Подстъп към превръщането на библиотеките в "пълноценни културни учреждения" се търси с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1957 г., а през 60-те години все по-упорито се установява управленска йерархия в различните библиотечни мрежи. Комитетът за изкуство и култура ръководи националната, окръжните и градските държавни библиотеки, а също и читалищните - или общо 4500 на брой; Министерството на народната просвета - над 4000 вузовски и училищни, Централният съвет на профсъюзите - над 2000 профсъюзни; Комитетът за наука и технически прогрес - 175, Министерството на народното здраве - около 70, Българската академия на науките - над 40, ЦК на БКП - над 90. Общият брой на библиотеките е 11 хил., намален с 6 хил. в сравнение с 1955 г. Овладян е до известна степен процесът на безразборно разрастване, за да се достигне до регламентация на "единна библиотечна система" в началото на 70-те години.
Второ предизвикателство представляват въпросите: каква е ролята на личностите в библиотеките, какво е индивидуалното присъствие вътре и вън от тях, какъв стил на поведение е преобладаващ.
Убедена съм, че бъдещата история ще отбележи сериозното личностно присъствие през първите десетилетия след 9 септември. Почит към традициите, създадени от учените-библиографи, отдават немалко мислещи за следването им. Подходящ повод са 95-ата годишнина на Александър Теодоров-Балан през 1955 г. и 80-та - на д-р Никола Михов, 1959 г. Заявена е амбицията за далновидни и разумни професионалисти, част от които - чуждестранни възпитаници или поддържащи широко полезрение към библиотечните процеси по света. Те съчетават изобретателността със систематичност, прецизността с настоятелност в работата. Съзнават ролята на обучението и разпространението на специализирани научни знания. Опитват се да правят избор на стратегии и на конкретни библиотечни действия, но точно това се оказва не съвсем приемливо за все по-силно идеологизиращата се обществена уредба. По-прикрито или явно държавната власт последователно осъществява "кадрова политика", преструктурирва наглед тихите оазиси на книжовността. Изтласква неудобни и по-независими институции (Българския библиографски институт през 1963 г., например), подменя личности, изисква по-категорична централизация на управлението и идеологизация на библиотечните процеси. Чест прави на онези представители от второто поколение библиотечни специалисти усилието да бъдат следвани, независимо от общите "платформи", тенденциите на библиотечно-информационните структури по света. Макар институционализацията в условията на държавния социализъм да има като императив "окършването" на личния избор, макар общата атмосфера да не предразполага към личностна идентификация, то в библиотечните среди като че ли преобладава дух за опазване на личното достойнство. Струва си да се питаме кога и при кои обстоятелства процесът на обезличаване на библиотечните специалисти достига своята завършваща фаза, кога "гласът" им престава да звучи в обществото и прелива в едногласния хор, дирижиран от партийната върхушка.
Трета група предизвикателства ще изникнат при историческия анализ на организационната структура, назована "единна библиотечна система". Тя е регламентирана с Постановление № 2 на Министерския съвет от 1970 г. Наскоро след това с Постановление № 8 на ЦК на БКП и на Министерския съвет се регламентира аналогична на библиотечната йерархизирана и централизирано управлявана система на научно-техническата информация. Какви са резултатите от този тип организация?
Очертани в най-едри щрихи, те се свеждат до:
- териториално и отраслово-институционално се регулират процесите на растеж, на контрол и планиране на библиотеките, чийто брой и през 80-те години се запазва между 9 и 10 хил., а общият брой на библиотечните единици, наричани "единен национален библиотечен фонд", достига над 100 млн., по 12 - 13 на човек от населението;
- издига се статутът на централните ръководни органи, чиито функции силно се разширяват;
- координиращите комплектуването организационни форми полагат усилия за отстраняване на дублирането при набавяне на чуждестранна литература, главно несъветската;
- за улеснение на комплектуването и на обслужването на населението се развива междубиблиотечното, в страната и международно, книгозаемане и книгообмена с чужбина;
- унифицира се библиографската и каталожната практика чрез въвеждането на стандарти и правила за описване, класификация, предметна рубрикация и т. н.;
- ретроспективната библиография напредва в работата по многолетното си начинание - указателя на българските книги от 1878 до 1944 г.;
- текущата национална библиография възприема модел, който разкрива многоаспектно и изчерпателно българската книжовна продукция, и дава основа чрез печатните каталожни картички за основния справочен фонд на библиотеките в страната;
- тласък в развитието на археографията дават възобновената през 1973 г. междуведомствена комисия и работещите по актуализирани и нови каталози на библиотечни сбирки от ръкописи и старопечатни издания.
Зад набелязания общ контур на постиженията обаче има един втори план на негативни последствия от централизираното, идеологически направлявано развитие на библиотеките, библиографията и научната информация. Бъдещите историци ще се изправят пред въпросите: защо единната библиотечна система се оказва не толкова единна и резултатно действаща, какви са организационните връзки с другите звена във веригата на писмената комуникация и информационното обслужване, какви ценностни критерии дефинират глобално съдържанието на библиотечните фондове.
Отсега е ясно, че мащабните централни организационни структури не преодоляват вътрешните междуведомствени "търкания" и конфликти, че се пресрещат разнопосочни управленски и финансови интереси, че в съответствие с общата политика непрекъснато се реорганизират, променят имената и подчинеността си. На регионално равнище също въздействат противопосочни на съгласуваността между библиотеките сили. Решаването на тези проблеми не се извършва на принципа на конкуренцията и социалната полза, а с решения и предписания "от горе", съобразени с непоклатимото обяснение за "вярна партийна линия". Уеднаквяването на управленските подходи към различните видове библиотеки принизява инициативността на утвърдените, резултатно работещите, а неправомерно разширява функциите и позициите на по-малко жизнеспособните.
Отделно от библиотечната е обособена организационно-управленската система на книгоиздаването и печата. Между тях не се създава резултатно взаимодействие дори по такива основни въпроси като изработването на издателските планове така, че да са съобразени с читателските предпочитания, наблюдавани при библиотечното ползване; като отчитането и статистиката на издаваните книги и периодични издания, за които националната библиография има най-пълни сведения. Взаимното "загърбване" на двете системи не е от полза за книжовната политика. Определящо за нея е съобразяването с партийната директива. Но каквато е издателската продукция, такъв е притокът в библиотечните фондове - съдържателно контролиран, а по брой екземпляри свръхпродуктивен. Библиотеките са постоянен и сигурен клиент на книготърговията, затормозена от непродадени и непродаваеми стокови фондове. Те изкупуват и нетърсеното с държавни пари, а след това се "задъхват" във все по-отесняващи помещения. Харчат сили и средства за библиотечна обработка на притежания, от никого нежелани и нетърсени, а след това ги отчисляват. Срещу нарастващото изобилие от ненужни "притежания" достъпът до неприемливи за властващата идеология автори и произведения, особено от "упадъчните" западни, се ограничава.
Изолационализмът на страните с държавен социализъм забавя значително вписването им в международното информационно пространство. Информационно-технологичното преадаптиране на библиотечните дейности чувствително закъснява. Институционализираното разделение между тях и структурите на научно-техническата информация предизвиква съперничества и разминавания, създава предубеждения и ненужна професионална ревност, отзвучаващи и до днес...
Накрая няколко думи за най-злия възел от въпросителни, изправящи се пред бъдещите историци на библиотеките. Въпросителните, според мен, се скупчват на полето на социалните поведенски проявления. Трудно би могла да се "усети" и да се проумее тяхната двойственост. Хомогенизацията на книжнината ни, изравняването на критериите за оценка слагат отпечатък върху мисленето, което се шаблонизира, върху нагласите и предпочитанията, при които доминира конформизмът. Неофициално обаче декларираният и реалният избор се разминават. Това намира израз в упоритото търсене на недостъпни книги, в "черната" антикварна търговия, в опашките пред книжарниците за нашумели заглавия, в тайното препредаване на текстове - руски "перестроечни" и западни.
Двойствено е и отношението към библиотеките - дава се високо признание за ролята им, но далеч по-скромно е реалното им ползване от населението, далеч по-скромни в сравнение с други сектори са реално отделяните от държавата средства. Жизнеустойчиви и прагматични, ние зачитаме знанията и просветата, но съизмерваме четенето и информираността с ползите за отвоюване и отстояване на житейски позиции. Животът на нас, българите, не е бил предразполагащ към мисловно уединение и самовглъбяване, към улегналост и последователност. Той редува изпитания и пулсиращи напрежения, налага необходимост от ускорени темпове за развитие заради закъснялост. По-често сме недоволни и угнетени, отколкото очаровани от съдбата си... И точно в противоборството на "светло" и "тъмно", на смешно и тъжно, на велико и жалко контрапункт откриваме в улегналата мъдрост на библиотеките. Те са били и си остават мястото, където се извисява интелектуалността и интелектуалната солидарност, където се отстояват гражданското равноправие и достойнството на хората.

Ани Гергова















Продължаваме публикуването
на материали от юбилейната
научна конференция на тема
"Националната библиотека
на България в навечерието
на XXI век", посветена
на 120-годишнината
на Народната библиотека
"Св. св. Кирил и Методий".