Единият е излишен?

Миналата седмица Ирина Недева, приятен и интелигентен водещ в "Хоризонт" на БНР, бе поканила испанска гостенка в радиокола с репортерка, но сама си направи интервюто с нея. Репортерката успя да повтори само името на испанката и млъкна загадъчно. Няколко минути водещата си диалогизираше, сякаш забравила, че е изпратила репортер за тази цел. Ако не е вярвала в способността на репортерката, да не я беше пращала. Ако е искала да покаже колко разбира от темата или го е направила неволно, не говори добре за професионализма. Чувство на странна ненужност заговори от мълчанието на репортерката.
Радиодиалогът не е просто разговор между журналист и събеседник, насочен към аудиторията. Той е сложна верига, в която къде явно, къде по-скрито се появяват тонрежисьори, репортери, редактори, шефове и др. С най-голямо напрежение е заредена връзката между водещ и репортер. Тя е "видима" за слушателя, развива се пред него. Докато всички останали се явяват единствено "през" водещия (представени по име или описани от него), то репортерът е качен на сцената. На същата сцена, на която царства водещият.
Логично е водещ на четири- или петчасов радиоблок да няма възможност да се подготви еднакво добре по всички теми. За тази работа си има ресорни репортери, които би следвало да имат специализирани и задълбочени знания по темата. В същото време водещият трябва да играе ролята на компетентен. За да си върши добре работата и да оправдае присъствието си в студиото. Репортерът е в подчинена на водещия позиция. Той знае за какво става дума, но не само от това зависи дали ще се представи добре. Той или оспорва властта на водещия, или се съгласява с нея и му отдава инициативата си. Всяко грешно трепване на гласа или неволно взаимно прекъсване осветляват различни аспекти от контакта между радиожурналистите.
Отношенията водещ - репортер са изключително деликатни и сложни. Ето защо повечето радиостанции провеждат политика на елиминиране на възможното напрежение между тях. Превантивната мярка се изразява в минимализиране на досега между водещия и репортера. Всеки си седи на отделно пънче и си изговаря необезпокоявано намисленото. Когато обаче към това уравнение се прибави и събеседник, нещата съвсем се усложняват.
Ако репортерът разбира много повече от темата отколкото водещият, последният участва в интервюто със сложносъставни нечленоразделни звуци от типа "ъ-хъ". Короната му е оспорена, той е напрегнат от диалога, може да започне да задава неподходящи въпроси.
Ако репортерът "покрива" събитие, което не му влиза в ресора, сиреч изобщо не му е там мястото, а водещият е добре запознат с темата напрежението е на репортера.
Негласният разговор води винаги до асиметрични конфигурации. Стремежът е обаче да се стигне до някакъв баланс, до някакво недоговорено интуитивно реми. Стават и изцепки, при които или водещият, или репортерът се чувства излишен. Място има за двамата, въпросът е как ще се настанят в него.

Вяра Ангелова