Во = какво как

Изборът на ново ръководство на БНТ пак с пълна сила поставя числото въпроси, клонящо към безкрайност и обединено в общото питане, какво да се направи с тази медиа. Обикновеното състояние на нашия шеф, медиен или друг, се състои в това, да започва всичко отначало. Той винаги се явява нещо като демиург, с което си основно качество може?, би трябвало?, да представлява предмет на завист сред грамадното количество други негови колеги-шефове, работещи сред печал и радост, богатство и бедност, в този така широк и многообразен, но биващ все по-ръководен свят. Каква е съдбата на шефа по белия свят, на белия дом, на бялата техника? Да скучае, да бъде бял до пълната си разтворимост в бялото пространство, въпреки своята вътрешна и външна недотам белота. Какво остава от всеобщата шефска участ за нашия, български ръководител? Започвайки винаги всичко отначало, той трябва да бъде пределно мобилизиран да гази, да се рови и когато трябва, дори да плува, в гадната мътилка на света. После при нужда, като оня от вица, да умее да се явява целия в бяло под светлината на прожекторите. Впрочем това, второто, изглежда някак лесно осъществимо, макар и само в цирковото пространство; тъкмо затова обаче така често се среща у нас...
Едно от нещата, които новото ръководство е осъдено да променя, без да промени?, това е качеството и смисъла на публицистиката в БНТ. Въпросите какво в нея трябва да претърпи промяна, са почти безкрайни. Вероятно почти всичко. И дори всички в нея; навсякъде, всички рубрики и всички в тях. Но промяната на тези всичко и всички, отново няма да доведе до нещо много по-различно от подмяната. Дори ако всички журналисти с техните публицистични предавания основно се сменят, а те не са никак много и следователно не подхожда дори да бъдат наречени всички, събитийността, извличана от политическия, социален и културен фон ще остане почти същата; няма да се нагъне по особено различен начин и самия фронт на политиката и културата, без да вземаме предвид лекото и периодично движение на някои техни изпъкналости. Нашият журналист обича политическите и културните дейци като самия себе си, т.е. намира себе си в тях, на което те също му отговарят с взаимност. Това намиране на себе си в никакъв случай не бива да се обърква с така необходимото търсене на себе си в другия. Защото намирането всъщност прекратява търсенето.
Значи е ясно какво трябва да се направи, но не и как. Ясно е Во, от него става само "вол" и "вот". По този начин и новото ръководство на БНТ ще трябва да се задоволи предимно с някои премествания и подмени, с козметика, а не на последно място - със съкращения на щата. Те неизбежно ще предизвикат съответните синдикални протести, които обаче биха потънали в околното масово безразличие, ако политиката на БНТ спрямо средния, материално притеснен зрител, стане по-открита и рационална, макар често това всъщност да означава само едно по-скрито демагогско отношение.
Ромео Попилиев