За някои неистини и премълчани неща в интервюто "Мое някакво пространство" на скулптора Величко Минеков, поместено във в. "Култура", бр. 9 от т.г.

Бележка на редакцията

По принцип нямам нищо против творческата биография, изразена в това интервю. Не съм съгласен обаче, когато след толкова години някои неща се премълчават и се говорят неистини. Не знам в това "някакво негово пространство" защо е намерило място и моето име. Но затова ще се спра конкретно по-късно.
С Величко Минеков се познаваме още от студентските години и от дългите години, през които бяхме членове на ръководството на СБХ. В началото ние имахме едни позиции за изкуството и ги отстоявахме. Няколко години преди 1989 имах основание да подозирам Величко Минеков в неискреност към тогавашния председател на СБХ - Светлин Русев, с когото бяха приятели. По това време Величко Минеков бе зам.-председател на същия съюз. Особено се открои неговата личност на едно партийно събрание, състояло се на 3-4 май 1988 година в Съюза. На това събрание се упражни натиск от ЦК на БКП и по-конкретно от Тодор Живков да бъде наказан и по възможност изключен от Партията Светлин Русев. Като знаеха, че няма как да се получи болшинство за това наказание, партийните функционери решиха към дневния ред да се разгледат т.нар. "Съображения" на Тодор Живков. След направените изказвания събранието бе унизено (без прецедент до това време). Трябваше да се гласува едновременно за "Съображенията" и за наказанието на Светлин Русев. На това събрание Величко Минеков изцяло се разкри, изпълнявайки навярно партийно указание, като обвини Светлин Русев, че е водил погрешно политиката на Съюза. Той си направи един много сполучлив автопортрет, към който аз и досега не мога нищо да прибавя или да отнема. От този момент не поздравявам Величко Минеков. Едновременно с това и сега го считам за един от най-добрите съвременни български скулптори.
Като се връщам към интервюто му, цитирам едно негово изречение: ..."След журито още вечерта Владимир Гоев - той отговаряше за скулптурата и за конкурса и беше член на журито - доведе министър Вутов и работата отпадна като "футуристична"..." Не знам дали паметта на В. Минеков му е изневерила или разчистването на някакви сметки с мен са го подвели да каже това. Първо - никога не съм отговарял за скулптурата (навярно той има предвид дейността ми като завеждащ отдел "Изобразителни изкуства" в Комитета за култура). Второ - не съм отговарял за този конкурс (отговорността за това бе на Комитета за култура и изкуство). Трето - не съм бил член на журито (бях председател на комисията на проекта за паметник на Априлското въстание с колектив - скулптор Михаил Симеонов и архитект Богдан Томалевски, който проект бе отхвърлен лично от Тодор Живков). Четвърто - никога не съм водил д-р Петър Вутов, председател на Комитета за култура и изкуство по това време, да види проекта на Величко Минеков и да го оцени като футуристичен, т.е. формалистичен, както той твърди. Три лъжи и една клевета в едно изречение. Това не прави чест на В. Минеков. Като представител на Комитета за култура и изкуство бях определян за председател на две-три журита за паметници от национален мащаб, но на този, за който говори В. Минеков, не съм бил. Според мен никога Величко Минеков не е бил сочен като формалист. Такива квалификации на отделни журита на изложби отделни членове на журитата, обикновено преподаватели в Художествената академия, правеха тогава за проф. Любомир Далчев, скулптора Васил Радославов, а особено остри критики се отправяха към един от най-талантливите скулптори - Галин Малакчиев, с определено място в развитието на съвременната ни малка пластика и за Александър Дяков (за фигурата му "Инвалид от фронта" на Младежката изложба през 1961 година). В последно време и други художници по един или друг повод се квалифицират като формалисти, забравяйки, че са били винаги толерирани, получавали са големи обекти срещу големи хонорари.
По-нататък в интервюто си В. Минеков казва:... "В списание "Септември" поискаха скици от това, което правя... и те дигнаха голяма патардия и за излязлата статия във в. "Народна култура"..." В. Минеков много добре знае кои дигнаха патардията и защо. Не съм сигурен, че е забравил, че тези пет-шест снимки на негови творби поисках аз в качеството си на художник на списанието по това време. Тогава всеки брой се илюстрираше с репродукции на творби на отделни автори. Работите бяха малки скици-ескизи на фигури, много хубави, които сочеха нещо ново в неговото развитие като скулптор. Те бяха одобрени от главния редактор Камен Калчев и пуснати за печат. Не знам, случайно ли В. Минеков забравя единствената положителна критика за тези негови творби от изкуствоведката Нина Лаптева, която понесе най-големите удари от така наречената от него патардия. Мен ме очакваше уволнение, но се разминах само с една критика-предупреждение. От всичко това спечели единствено Величко Минеков, независимо критиките, които той цитира от негови колеги от Художествената академия. Оправи си бъдещата творческа кариера. Получи ловна пушка лично от Тодор Живков. Беше избран за народен представител, а по-късно за кандидат - член на ЦК на БКП. Той се ползваше от покровителството както на Тодор Живков, така и на Людмила Живкова. Бе най-значителният скулптор по това време и един от фаворитите на "Големия човек", както се говореше по онова време. Не вярвам и това да е пропуснал случайно в интервюто си. Истина е, че получаваше и реализираше големи обекти в областта на монументалната скулптура, но тези монументи бяха професионално изградени.
В заключение, не знам защо падна толкова ниско В. Минеков и защо в своето интервю за "неговото някакво пространство" си служи с някои неистини, от една страна, а от друга - премълчава други неща? Величко Минеков трябва да знае, че всеки творец има своето творческо пространство и ако то е чисто и истинско, в него не могат да съществуват лъжите, клеветите и забравата на някои неудобни за него факти.

10.03.1999, София

Владимир Гоев