Книга за английската критика

Както почти всичко, което носи марката "произведено в Обединеното кралство", и театралната критика е явление твърде своеобразно - като футбола, уискито и лявото пътно движение. Има ги и другаде по света, но там, в родината си, те са неповторими. За такива явления може да се пише всякак, но не и скучно.
Бързам да успокоя всички, които ще решат, подведени от подзаглавието на тази книга*, че пред тях е трудно достъпно за неподготвен читател научно изследване. Авторката Калина Стефанова е усвоила едно от основните правила на английските театрални критици - писането за театър трябва да е ако не повече, то поне толкова интересно и вълнуващо, колкото самия театър. Затова и нейната книга, при цялата сериозност и задълбоченост на изследването, е преди всичко увлекателно и интригуващо четиво.
Какво можем да научим от него: Как се създава английският театрално-критически модел? Какво значи да си критик и как се става критик в Англия днес? Кои са водещите лондонски театрални критици през последните десетилетия и как са стигнали до върха? Какви са проблемите на английската театрална критика и каква е нейната роля в театралния процес, а така също какво я отличава от критиката в Америка? Впрочем формулировката на темите звучи по-академично и суховато, отколкото самото им развитие.
Кратката историческа справка е озаглавена "Добре дошли в клуба!", а статутът на съвременния английски критик, практическите измерения на професията и куп още интересни особености на своеобразната им практика на писане
на "светкавични" рецензии са поднесени под наслова "Като познавач на вино в областта Бордо".
Не е безинтересно да научим, че в Англия отдават по-голямо, дори решително предимство на умението да пишеш интересно и талантливо, пред образоваността и ерудицията, когато се влиза в професията на театралния критик. За тях е по-важно да имаш сетива за театралното изкуство и дарба да предадеш на читателя вълнението, което си изпитал от срещата с него. Знанията се придобиват с времето, талантът да пишеш е от Бога. Затова и английските критици имат непоносимост към теорията и всякакви канони и техники за оценяване на театралното изкуство. Оттук и втората основна характеристика на техния театрално-критически модел - те вярват само на собствените си очи. Критиката им е земна и прагматична. Те не се влияят от авторитети, не си правят кумири. Дори когато поддържат близки отношения с театралите, не са безкритични и успяват да запазят своята независимост от театъра. Както никъде другаде по света те умеят да "опишат" актьорската игра. Затова и ако английският театър е актьорски театър, то английската театрална критика може да бъде наречена преди всичко актьорска критика.
Книгата на Калина Стефанова ни среща и с 27 от водещите съвременни английски критици. Техните имена не говорят почти нищо на българския читател и едва ли си струва човек, който не следи британската преса, да прави опит да ги запомни. Но в краткото им представяне откриваме 27 начина да станеш критик в Англия. Защото всеки един от тях извървява свой, отделен и неповторим път до мястото, което му е отредено в йерархията - критик - 1, 2 или 3 на съответен вестник.
Заслужава да се обърне внимание и на факта, че само за няколко години Калина Стефанова успя да представи в общи линии англоезичните театрално-критически модели. "Съвременна английска критика" беше предшествана от "Кой командва парада на нюйоркските сцени", "Съвременна американска театрална критика" и "Театрален Лондон: хитове и провали". В плановете на талантливата и продуктивна авторка е обогатяването на тази поредица. Дано успехът я съпътства и в бъдеще.


Александър Жеков

* Калина Стефанова. Съвременна английска театрална критика. Модел и особеност. Университетско издателство "Св. Климент Охридски". С. 1999