Карел Кахиня бе представен в Дома на киното. Колчем стане дума за чешкото кино, неизбежно разговорите започват и свършват с онова ярко изригване на творческа енергия и бунтарски дух от средата на 60-те години, което смая познавачите с откритията и прозренията си. Карел Кахиня е не само един от видните режисьори на своята страна, но без съмнение и един от бащите, подготвили раждането и съзряването на легендарното филмово чудо. Без да е стоял винаги непременно в центъра на творческите дискусии, филмите му са били самобитен щрих в един богат на индивидуалности кинематографичен процес. С филми като "Трепети" (1961), "Високата стена" (1964), "Да живее републиката" (1965) и "Екипаж за Виена" (1966) Карел Кахиня наложи своя стил, в който има особен лиризъм в изграждането на сюжета, почти неуловима тъга по отминалото време и болка от сблъсъка с реалността. Той работи с блестящи драматурзи (Ян Отченашек, Ян Прохазка), при него се снимат най-добрите актьори - Яна Брейхова, Рудолф Хрушински, Яромил Ханзлик, Иржина Шворцова и др. Нежно-романтичните интонации на филмите му от 60-те години, приглушеният им скепсис и дистанцираност от злободневното сякаш спорят с магистралните търсения на новаторите от онова време. Но това е само повърхностно наблюдение. Карел Кахиня е здраво свързан с реалността и не приема нейните уродливи проявления. Затова само година-две след бруталната разправа с духовните водачи на Пражката пролет той създава дръзкия филм "Ухо" (1970) - един откровен поглед към същината на тоталитаризма. Когато другите мълчаха и изчакваха по-добри времена, Кахиня извиси глас на протест. А "Ухо" видя екран едва през 1990-а...
Но дори когато бе трудно да се казва истината, Карел Кахиня намираше начин да изрази отношението си към действителността. Неговите нежни филми за деца и юноши, творбите му с екологическа насоченост, екранизациите са свидетелства за достойна и принципна позиция на художник, непривикнал да прави компромиси и съмнителни сделки със съвестта си. "Отново прескачам локвите" (1970), "Смъртта на мухата" (1976), "Любов между капки дъжд" (1979), "Смъртта на прекрасните сръндаци" (1986), "Крава" (1993) са етапни работи в творческата биография на режисьора, чието място в панорамата на следвоенното чешко кино едва ли някой ще оспори. Защото Карел Кахиня респектира не само с удивителното си творческо дълголетие и работоспособност. Той е пример за един достойно извървян път в изкуството.

Александър Грозев