За кръста, охлювите и за нас самите

Ще започна с послеслова - "Носене на кръст". Смислово звуковата близост с името на автора Кръстьо Кръстев е съвсем случайна. "Всеки си носи кръста" гласи народната мъдрост, дори когато в името му няма нито една сходна буква с тази дума. И така - "Носене на кръст" е притча за вечната човешка участ, отнесена най-вече към нашата съвременност; притча забавна, весела, остроумна, смешна, та чак горчива. Но авторът е предумишлен оптимист. След като на цели 90 страници ни сблъсква и разсмива с нелепостите на нашия ден, просто иска да ни ободри. Две фигури се сбиват, после едната понася кръста на другата. Сега цитирам: "Можело човек да се радва, ако носи още един кръст... А самотната фигура седна на пейката и се разхълца... Как щяла да я кара без кръст?" Представяте ли си ние как ще я караме, ако някой ни вземе кръста?
В алегорична форма книгата разказва за кръста на тоя-оня, дори и на охлювите. И в тези миниатюри авторът пак се движи по ръба на притчата или на нещо средно между притча и басня. Даже и когато се е вместил в две изречения. Например: "В преломни мигове охлювите стават народен идеал. И никой не ги пита дали искат." Твърде хаплива сентенция. Не може да я оспорим, освен това алюзиите са много преки.
Алегорията шества свободно между редовете, подчинявайки цели творби, отделни малки сюжети в тях или уж случайно подхвърлени детайли. Както много често в хумористично-сатиричната проза и в тези творби алегоричната прозрачност и прекият адрес се преливат, редуват, смесват. И ако в "Малки буржоазни разкази", първият раздел, надделява откритият сатиричен прицел, в най-смешните произведения преди всичко алегорията носи хумора. Веднага обаче може сами да си възразим. А разказът "Крум редникът от НАТО"? Тук всичко е взето направо от нашата родна картинка, така неразбираема и чужда за днешната ни прозаично-романтична мечта, отдавна наречена Европа. Тук всяко изречение има абсурден характер, но специфичен абсурд - пределно познат, бихме го нарекли делничен. Просто авторът е подбрал отделни явления, дори не хиперболизирани, и ситуационно ги е преместил, което създава комичен ефект, например: "Българският офицер обира щаба на ученията на играта "тука има - тука нема"; "Старшината организира малко сечище в близката гора и праща дървения материал по влака до село Мрамор, Софийско, където строи вила."...
Кръстьо Кръстев е злободневно актуален: ту съвсем конкретен, както в "Една кариера", ту всечовешки афористичен, както в миниатюрите за охлювите, ту и едното, и другото (раздела "Последен блус в Подуене"). Творбите му са разнообразни по жанр, тематика, подход. Хуморът и сатирата не търпят само едно лице, дори когато гримасите непрекъснато се сменят. Защото повторението първо разсмива, но после доскучава. Книгата на Кръстьо Кръстев "В собствен сос" не ни оставя нито миг безучастни. Обгражда ни с картинки, случки и образи - явления, замеря ни с въпроси. Някои нагарчат, повечето разсмиват. А с усмивка кръстът се носи по-леко.

Нина Пантелеева

Кръстьо Кръстев. В собствен сос. ИК "Стършел". С. 1999. Цена 2000 лв.