"Провинциалисти" в музикалната Мека

Румяна Каракостова: Гастролът на Великотърновския Драматичо-музикален театър на сцената на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" беше изненада. В София бяха представени най-новите постановки - "Орфей в ада" на Жак Офенбах и "Чудните приключения на Пинокио" на Александър Йосифов. Изненадата дойде от качествата на изпълнителския си състав. Предварителните задръжки и на гостите, и на домакините отпаднаха от само себе си при убедителния успех на спектаклите. В тях пролича претенцията на сегашното младо ръководство на театъра за конкурентност в жанра.
Росица Драганова: Но защо едно подобно гостуване на софийска сцена трябва да бъде свързано с предварителни опасения? Разбираемо е, че "чуждата" сцена плаши; може би не винаги критикът си дава сметка, че подобни гастроли се осъществяват след многочасово тежко пътуване, без пълноценна репетиция... И все пак София едва ли трябва да се третира като "музикалната Мека", в която "провинциалистите" следва да се поклонят. Защото понякога - както и в конкретния случай, подобни гастроли демонстрират чувство за вкус и художествена мярка, които трудно могат да се определят като провинциални.
Румяна Каракостова: Семплата формула на успеха в спектакъла на Офенбаховата пародия е в безупречно разчетената театралност на музикалната партитура. Режисьорът Румен Нейков, диригентът Атанас Варадинов, художникът Борис Стойнов, хормайсторът Георги Пехливанов и хореографът Димитър Иванов са потърсили типичните за жанра каскадна буфонада и ексцентричен шик. Заобикаляйки пищния блясък на съвременните продукции, постановъчният екип е предпочел да компенсира - с музикантски вкус и остроумни мизансцени, прицелени в днешните нашенски социални, битови и духовни проблеми. Отдавна не сме се срещали с толкова хомогенно режисьорско-диригентско-сценографско сценично решение, в което водещото е вицът. Вицът в ситуацията, във взаимоотношенията и в самите образи, напуснали позлатената си парижка рамка от преди 140 години. Евридика се е превърнала в съблазнително-суетен квази-модел на лъскавата "сити"-мода и отегчена до смърт съпруга на съвременен (български) професор по музика с окаяно-гротесков вид. Плутон превръща земното "маце" в адски вамп (визуално-пластичната заемка е от известен порно-клип на Мадона)...
Росица Драганова: Компактно е и сценичното решение на "Пинокио" на Симеон Димитров, Атанас Варадинов, Георги Пехливанов, Лидия Къркеланова и Албена Костова. Подобни заглавия обикновено са пряко свързани с регионалната просветителска роля на "не"-столичните театри. Включването му в списъка на "достойните за показ в София" постановки обаче издава не само една предварителна (впрочем напълно основателна) убеденост, че "спектакълът е станал", но и самосъзнание за важността на тази му роля. Първата крачка по утвърждаването на регионалното в най-хубавия смисъл на тази дума е вече направена. От самите изпълнители.
Румяна Каракостова: Певчески, актьорски и пластично Петя Джамбазова (Евридика), Николай Павлов (Орфей), Георги Сотиров (Юпитер) и Пламен Димов (Плутон) са достоен център на "Орфей в ада". Сред "боговете" категорично впечатление с цялостното си присъствие оставиха и младите Шмилена Шмилева (Минерва), Пламена Ненова (Венера), Галина Мамарова (Диана) и опитната в класическия субретен репертоар Сребра Михалева (Купидон).
Росица Драганова: И така, изпълнителите свършиха работата си. Без да правим поменик, ще добавим някои имена от "Пинокио": Милен Иванов, Николай Георгиев, Алеко Атанасов. Остава другото - да проследим журналистически (или научно) "броденето им по села и паланки", за да оценим (или осмислим) реалните процеси в културата ни. Как беше? "Истината е там, някъде"...