Полковникът Птица в Прага

След ноември'89 българската литература, а с нея и драматургията изчезнаха от културната сцена на Чехия. Покрай идеологически ненужното не бяха редки и случаи като този с романа "Хайка за вълци" от Ивайло Петров, чиито първи коректури бяха факт непосредствено преди "нежната революция", но след нея наборът беше разпилян. След това бе закрита редакцията за южнославянски литератури, а по-късно - и самото издателство.
Прескачаме доста години, за да стигнем до 1997 г., когато пражкото издателство "Волвокс Глобатор" публикува книгата на Виктор Пасков "Балада за Георг Хених" в превод на българиста Владимир Кржиш. През същата година излезе и преводът на Яворовата поезия, дело на Лидия Кроужилова - Бъчварова, по случай 120-годишнината от рождението на поета. Но тези факти от 97-ма едва ли могат да се приемат като потвърждение за промяна в тенденцията от последните девет години. Именно в този обществено-културен контекст трябва да се разглежда премиерата на комедията "Полковникът Птица" от Христо Бойчев, състояла се през декември 1998 г. в пражкия театър "Дивадло на Забрадли", поставена от режисьора Петър Лебъл.
Ако комедията не беше спечелила първото място в международния конкурс за наградата на името на Харолд Пинтър и на Британския съвет, едва ли щеше да заинтригува само с художествените си качества (които безспорно притежава) някой от местните режисьори, независимо от актуалността си. Пражката постановка на комедията "Полковникът Птица" ще могат да отчетат в отчетите си до Министерството на културата и Министерството на външните работи и лицата, които са командировани да разпространяват българската култура, макар че пиесата е реализирана не в резултат на лобистичната им работа, а въпреки нея.
Истината за театралния пробив след десетгодишното отсъствие има много по-прозаична предистория. Драматуржката на театъра "Дивадло на Забрадли" получава от своя колежка, която е била на семинар в Истанбул, фрагменти и анотация на английски на комедията. Следва официална молба към Христо Бойчев за оригинала на ръкописа му, превод от Милена Пржикрилова, преподавателка по български в Карловия университет (с майка българка) и преди всичко, режисьорския прочит на Петър Лебъл, художествен ръководител на театъра. Премиерата беше на 11 декември, но сценичната й поява бе два дни по-рано - като една от акциите на честването на 40-годишнината от създаването на театъра, на което присъства и самият автор. Тук му е мястото да кажем, че през 60-те години този театър, който е към Голямата пражка община, бе считан с основание за авангардна сцена, на която се поставят пиеси от световни и чехословашки представители на абсурдната драма. Името на "Дивадло на Забрадли" се свързва със сегашния чешки президент Вацлав Хавел. В този малък театър той е бил и сценичен работник, и драматург за кратко време, тук са поставени за първи път пиесите му "Градинско увеселение" (1963) и "Известие" (1965). Днес тук се играят не само Чехов и Гогол, но и пиеси като "Таня, Таня..." на Олга Мухина, автори от полската драматургия... и едва сега, след 40 години, български автор, и то във време, когато е най-трудно с поставянето на българска пиеса.
Комичното и неговият социологически характер, подчертано "балканското" в натюрела са реализирани в режисьорския прочит на Петър Лебъл достъпно за чешкия театрален зрител. Акцентът е в превращението на петте пациенти от психиатричното отделение и на техния лекар-наркоман във военна част на ООН - следствие на спуснатата по погрешка хуманитарна помощ, предназначена за страните от конфликта в бивша Югославия. Актуалното е превърнато от режисьора Петър Лебъл не в комедийност на лесните драматургични решения. Подчертаването на "балканското" като феномен е само повод да се потърсят и осмеят деформациите в процеса ни на приобщаване, твърде сходни с тези в трансформиращите се постсоциалистически страни. И може би точно в това е разковничето на успеха на тази българска комедия на пражка сцена.
Поставянето на тази пиеса по щастлив и уместен начин се включва в медийното отразяване на 40-годишния юбилей на театъра "Дивадло на Забрадли" и това й спестява категоричността на критичните нотки, които се прокрадват в рецензиите. Както в програмата за спектакъла, така и в отзивите в печата участието на Христо Бойчев в кампанията за президент се посочва не като един от нюансите на сатиричното възприемане на действителността, а като нещо твърде сериозно. Може би за това има "заслуга" и самият автор. Един известен чешки поет, автор на сатирични стихотворения и епиграми, сподели, че ако в България са възприемали участието на Бойчев - Кулеков в президентската кампания като сатирична хипербола и те са спечелили 100 000 гласа, това би означавало, че сатирата у нас има сто хиляди привърженици.

Прага
Димитър Великов