"Преспапие или няколко опита да докосна Труман Капоти е озаглавена инсталацията на Илиян Лалев, представена неотдавна в галерия "Ата-рай". Всяка част от инсталацията е непосредствено свързана с определен текст на големия американски писател, което я прави своеобразна илюстрация. Но илюстрация в добрия смисъл на думата, далеч от елементарни съответствия и описателност, създадена на базата на асоциациите, които творбите на Капоти и неговата личност пораждат у автора.
Изхождайки от определението, което критиката дава на Капоти, след първите му литературни успехи, като го нарича "дневен" (когато в творчеството си се обръща към добрите страни на живота) и "нощен" (когато в произведенията му "мракът на ужаса е непроницаем"), Лалев разделя пространството на галерията на светла и тъмна част.
Дневната част е заета от витрина с преспапиета и монитор, на чийто екран се появява хамелеон, който ефектно променя цветовете си под звуците на музика от Моцарт. Преспапиетата веднага ни отпращат към разказа "Бялата роза", откъдето разбираме как младият Капоти благодарение на известната френска писателка Колет се сдобива с голямата си колекционерска страст към изящните стъклени предмети и една истина: "...но какъв смисъл има да подаряваш нещо, ако на теб самия то не ти е скъпо?" (Този текст, отпечатан върху лист от плексиглас, е поставен над витрината с преспапиета.) Мониторът с хамелеона, напомнящ огромно преспапие, ни подсеща за сборника разкази "Музика за хамелеони", където се проявява писателската дарба както на "дневния", така и на "нощния" Капоти.
Тъмната част е отделена посредством жица, опъната на нивото на шията на среден на ръст човек, осветена с неонова светлина, това отпраща към разказа "Ковчежета ръчноделки". В самото сърце на тъмната част се намира електронно табло, по което текат текстове от книгата-документ "Хладнокръвно", разтърсващия читателите шедьовър на "нощния" Капоти.
Така представена инсталацията заема почти напълно галерийното пространство, което възпрепятства цялостното й възприемане и създава впечатлението за отделни фрагменти. Но от друга страна това дава възможност на зрителя да "влезе" в инсталацията и да попадне в нейната атмосфера.
От "докосването" на Илиян Лалев до Труман Капоти се е получил специфичен триизмерен прочит на неговите текстове, от което всеки почитател на писателя, издигнал документалистиката до висотата на голямата литература, би останал доволен.

Стефания Янакиева