Михаил Петухов: Уроци за душата

Роден е през 1954 г., завършил пиано при Татяна Николаева, като композитор е автодидакт. Доцент по пиано и камерна музика в Московската консерватория. Активно концертира по цял свят. Изпълнителският му репертоар практически няма ограничение, от барока до най-съвременни произведения. Висок, слаб, с охота отговаря на всякакви въпроси, като почти неизбежно стига до един и същи проблем (ще разберете кой от интервюто), явно за него превърнал се в натрапчива мисъл. И не без основание - проблемът е особено значим и общочовешки. Нито лицето, нито фигурата му разкриват неговата огромна сила на духа, фината му чувствителност на художник. Встрастен в музикантската си професия. Преди концерт е способен да репетира цяла нощ, след което акордирането на рояла е просто крайно наложително. Като изпълнител е способен да се преобрази от хищнически агресивен до лиричен и мечтателен, а в композициите си проповядва смирение пред Създателя.
В хода на разговора естествено стигнахме до музикалната ситуация в Русия.
- Проблемите както във всички страни от бившия социалистически лагер са икономически. Винаги сме имали пари за изкуство, винаги всичко функционираше великолепно. Пътувал съм много из социалистическите страни. За съжаление, въпреки че съм роден в България, до 96-та година не бях идвал тук. Благодарение на големия български музиковед, вече покойник, Димитър Зенгинов, аз пристигнах за първи път преди две години. България вече беше успяла да стане демократична европейска страна, както и Русия. Вие сами можете да усетите трудностите, свързани с това междувремие. Не мога да кажа, че това е преход към по-съвършен обществен строй, напротив, трябва да изберем нещо универсално между постиженията на социализма и онези предимства, които дават капиталистическите страни.
- От какво се интересува публиката в Русия?
- За съжаление, публиката в Русия сега повече се интересува от онзи вид музика, който аз причислявам към низките естетически потребности, ако въобще може да бъдат наречени естетически. Имам предвид някаква звукова абракадабра, усилена от микрофони, произвеждана от хора и гласове на хора, които всъщност изобщо нямат глас. Към тази картина се добавят и неистовите движения на младите хора, които явно намират в това някакво разтоварване. Аз не мисля, че човек няма нужда от поемане на въздух. Но ми се струва, че нашите предци някак са минавали без това, намирали са разтуха в друго. И същевременно са били винаги невероятно нравствени. Тези ми представи идват от знанието за някогашното дълбоко религиозното възпитание в нашите страни. Православната религия е удържала човека от нравствено падение. Не защото се е правило нещо специално, а защото църковното възпитание е създавало климат за завидно психологическо, физическо и естетическо здраве.
- Според вас какво е довело до днешната ситуация?
- В огромна степен това е безбожието. Тук не става дума толкова за атеизъм, колкото за премълчаването на религията. Това в огромна степен доведе човечеството до беззаконията. Всички сме виновни за това ставащото. Днес съществува усещане за ненаказуемост. А когато човек постъпва лошо, все някой трябва да му го каже. Този някой е необходимо да притежава духовен и нравствен опит. Като църквата например. Историята е пълна с примери за това как държавата се е вслушвала в апелите на тази институция. На мен много ми се иска у нас, в Русия, в сегашната ситуация, ако патриархът забрани нещо, то да бъде забранено и от президента. Ако патриархът забранява излъчването на еротичен филм или филм с ярко изразена атеистична тематика, трябва да го послушаме. Аз съм с двете ръце за това. Разбира се, църквата също е преживявала своите периоди на боледуване. Но не е наша работа да я съдим. Преди всичко трябва да обърнем внимание на кризата в собствения ни дух, която слага отпечатък и върху изкуството, и върху отношенията в обществото. Сигурен съм, че ако се вслушваше в съветите на църквата, човек би бил много по-предпазлив, вървейки по своя път, и не би си позволил нито кражба, нито безчестие.
- Какво е мястото на съвременната музика, какъв е животът й днес в Русия?
- На съвременната музика й е трудно, никой не иска да я слуша и това е причината трудно да бъде съчинявана. Усилието на автора много често е възпрепятствано от мисълта, че тъкмо твоите съвременници ще те оценяват. Но, от друга страна, когато композиторът знае, че музиката му е очаквана, това се превръща и в силен импулс в процеса на създаването. Спомнете си за Верди, който буквално е горял при създаването на нова опера, защото цяла Италия е очаквала премиерата й. Това е уникално чувство, за което обаче се изисква извоювана репутация. Композиторът, който си е извоювал вече такъв авторитет, носи и своята отговорност, знаейки, че изкуството може да помогне много човек да бъде по-добър, по-нравствен и душата му по-възвисена. Сега се наблюдава тенденция в стремежите на някои композитори, която засяга и мен. Някак си изведнъж ни се прииска на всички, заради довчерашното си атеистичното възпитание, бързичко да изкупим греховете си днес. Обръщаме се все повече към богословската тематика. А старите майстори винаги са били с лице към нея. За тях това е било толкова естествено, както за занаятчиите да направят прозорец, стол или врата, или да построят къща. За себе си в случая мога да кажа, че обръщането към тази тематика за мен напоследък е все по-често свързано с професионално старание. И по-рядко с душевно усилие. В памет на родителите си написах голям концерт за хор, в който влизат текстове, типични и характерни за нашата литургия. Струва ми се, че в днешно време за композитора е много важно в определен момент да се заеме с написването на подобно произведение. Защото самото обръщане към такъв текст е извънредно значимо събитие за самия него, което го обогатява.
- Как си взаимодействат композиторът и изпълнителят, когато се срещнат в една личност?
- Най-трудното за мен, както и за всеки професионалист, е чисто физическото съвместяване на изпълнителската и композиторската работа. През сезона трябва да поизоставям работата над новите произведения и да използвам летните паузи, за да композирам.
- Въпреки липсата на време, обичате да идвате в България.
- Присъствието ми тук ми дава огромен творчески заряд. За руснаците българите са може би най-близки по манталитет. Някак много еднакво мислим, еднакви са ни емоционалните реакции, еднакъв е почеркът в творчеството. Макар че, безспорно наследството, традициите са различни. Вече съм го казвал, вие имате особено богат фолклор, който е с неизчерпаеми ритмически, интонационни, мелодически извори. В това отношение тук има такова богатство, каквото може би нито една европейска страна не притежава.
- Изпълнявали ли сте някога българска музика?
- За съжаление все още не по простата причина, че не съм разполагал с ноти. Сега влязох в контакт с много български композитори и се надявам, че това вече ще стане.
- Ще ви помогнем за това.
Разговора води Милен Панайотов