Особен живот
покрай Анди

Това е изложбата, която вече две седмици привлича вниманието на всякакъв род медии, критици, художници или зрители, които са
"външни" за света на изкуството. От своето създаване двете галерии не са имали такива затруднения с работното си време и не помнят толкова интензивен поток от посетители. На какво се дължи това? Основният фактор безспорно е качеството на изложбата, представяща 25 художника от европейска или световна величина. Има обаче и още нещо. Думата си каза и особеният начин на живот, който водят гражданите на европейската столица София. Те живеят в един уникален град. В края на 20-ти век жителите на столицата имат щастието да съществуват с необременено съзнание от множеството екстри, които иначе са характерни за почти всеки по-голям град по света. Наред с това, че си нямаме нормално метро или контейнери за разделно събиране на боклука, ние си нямаме и обществен музей за съвременно изкуство. Коментарите около това дали е нормално да си нямаме все още такъв музей не са от вчера. На теория е повече от ясно, че тази липса е ненормална, но на практика е съвсем нормално този музей въобще да не се появи в близко или в не чак толкова близко бъдеще. Осъзнавайки жестоката действителност, чувството за самосъхранение започва да търси алтернативи. След като няма национална институция, определени частни пространства усвоиха особения начин на живот под формата на мини музеи за съвременно изкуство. За запознатите е ясно, че именно галерия "Ата-рай" и АТА Център за Съвременно Изкуство отдавна са придобили елементи, характерни за модерните музеи. Очевиден пример за това е и настоящата изложба. Подготовката й отне доста дълъг период, включващ непрекъснати контакти между директора на АТА Център - Раймонда Мудова, и Ами Барак - директор на колекцията на Фрак Лангедок-Русийон в Монпелие, Франция. Фрак (Регионален фонд за съвременно изкуство) е институция под патронажа на държавата и регионалния съвет на департамент Еро във Франция. Изложбата, която вече две седмици привлича вниманието на всякакъв род медии, критици, художници или зрители, които са "външни" за света на изкуството. От своето създаване двете галерии не са имали такива затруднения с работното си време и не помнят толкова интензивен поток от посетители. На какво се дължи това? Основният фактор безспорно е качеството на изложбата, представяща 25 художника от европейска или световна величина. Има обаче и още нещо. Думата си каза и особеният начин на живот, който водят гражданите на европейската столица София. Те живеят в един уникален град. В края на 20-ти век жителите на столицата имат щастието да съществуват с необременено съзнание от множеството екстри, които иначе са характерни за почти всеки по-голям град по света. Наред с това, че си нямаме нормално метро или контейнери за разделно събиране на боклука, ние си нямаме и обществен музей за съвременно изкуство. Коментарите около това дали е нормално да си нямаме все още такъв музей не са от вчера. На теория е повече от ясно, че тази липса е ненормална, но на практика е съвсем нормално този музей въобще да не се появи в близко или в не чак толкова близко бъдеще. Осъзнавайки жестоката действителност, чувството за самосъхранение започва да търси алтернативи. След като няма национална институция, определени частни пространства усвоиха особения начин на живот под формата на мини музеи за съвременно изкуство. За запознатите е ясно, че именно галерия "Ата-рай" и АТА Център за Съвременно Изкуство отдавна са придобили елементи, характерни за модерните музеи. Очевиден пример за това е и настоящата изложба. Подготовката й отне доста дълъг период, включващ непрекъснати контакти между директора на АТА Център - Раймонда Мудова, и Ами Барак - директор на колекцията на Фрак Лангедок-Русийон в Монпелие, Франция. Фрак (Регионален фонд за съвременно изкуство) е институция под патронажа на държавата и регионалния съвет на департамент Еро във Франция.
Колекцията на фонда се попълва чрез закупуване на произведения от известни съвременни художници. Галерията в Монпелие периодично представя тематични или монографични изложби. Организира лекции, семинари и педагогически програми, свързани със съвременното изкуство. Колекцията определено не крие пристрастията си към изкуството на 90-те.
"Особен начин на живот", представена в София, обединява различни художници, работещи в различни насоки. Общото между тях е осмислянето на моделите и практиките, които определят облика на обществото ни. Според Ами Барак изложбата "не търси възраждането на утопии, нито става дума за пропаганда. Никой от художниците днес не е наивен, нито жертва на заблуда. Всичко се случва в реалния свят и творецът си дава сметка за това. През 90-те се предприеха стъпки, които преосмислят авангардистките модели и традицията на радикализма с ясната цел да се обясни преживяното в контекста на градската култура". Колекцията на Фрак търси отговорите на глобални въпроси, базирайки се на практики, осъществявани от артисти, които живеят в различни точки на света. Експозицията в АТА Център и "Ата-рай" е доказателство за целенасочените усилия и от българска, и от френска страна за показването на представителни съвременни образци пред широк кръг публика.
В изложбата участва със своя работа Недко Солаков и това е съвсем логично. Най-успешният ни артист на световната арт сцена не от вчера фигурира и в колекцията на Фрак. В "Ата-рай" Недко Солаков показва "модул" от инсталационната си трактовка, наречена "Разсеяният човек". Лично за мен тази работа е пример за перфектна визуалност, подчинена и базираща се върху характеристиките на концептуалното произведение. Една голяма врата, която е заключена с множество катинари, вериги, райбери и резета. Съвсем по солаковски завършеният статичен обект крие разказвателност във времето и пространството. На стената, разбира се, е написана историйката за разсеяния човек. Той толкова много се страхувал да не би да забрави да заключи вратата на излизане, че решил да се "подсигури", поставяйки устройствата за заключване от вътрешната й страна. Така за всяко заключване губи около час. Това типично произведение на Недко Солаков отново иронично заснема и по този начин легитимира реалната доза безумие, съществуваща в живота ни.
Акцентите в "Особен начин на живот" са очертани от темите за космополитизма, секса, дискриминацията, социалния дискомфорт и клаустрофобия. Както вече стана дума, тези теми не се афишират. Не се предлагат крайни решения. Напротив, на много места подходът е закачлив или ироничен и все пак сериозността на изходната позиция се чете.
Отражението на телевизионния образ с неговата проста, но затова пък завладяваща масовото съзнание ритмика, е в основата на двете видеотворби в изложбата. Първата е на Пипилоти Рист и е съставена от две части. Отначало зрителят става заложник на бързо сменящите се "повредени" кадри и трескавия натрапчив звук. После попада в света на една жена. Тук носталгията на градската среда и музиката на Кевин Койн създават някакво иреално усещане. Другото видео е на Ален Сешас. То е заснето изцяло чрез естетиката на видеоклипа. Има противопоставяне между безобидна визия и намеци за социално насилие.
Коренно различни в същността си социални аспекти оформят на практика общото между фотографиите на Борис Михайлов и тези на Бил Оуенс. Руснакът е заснел безнадеждността, царяща в идеологизираното общество под формата на две човешки тела. Американецът пък е заснел отново безнадеждност, но този път продиктувана от обществото на консуматорите.
Сексът - от понятието за него в най-оголен вид до сложните психологически преплитания, които може да са негови компоненти, присъства в работите на няколко артисти. Най-показателен е всеизвестният "Спагети мен" на Пол Маккарти. Идеята за двойствеността е буквално илюстрирана. Инфантилният анимационен заек носи член с огромни размери като доказателство за това, че подсъзнанието никога не заспива. Буквалност има и в работата на Яна Щербак. От стъклена отливка на пениса на приятеля си и от собствените си коси тя създава един камшик - символ на власт и насилие, но също така и на перверзни удоволствия. "Ерекция" на Софи Кал се доближава като стилистика до феминистките манифести. Една перфектна като изпълнение работа е тази на Норитоши Хиракава. В тихата японска градинка на пръв поглед не става нищо особено. Майка с дете, младеж и девойка. Извършеният сексуален акт се разкрива посредством подписан сертификат, закачен до снимката.
Проблемите на самоидентификацията са в основата на работата на Маурицио Кателан. Научните методи в полицейската практика и индивидуалните възприятия на отделната личност водят до твърде различни резултати. Художникът взима описания на лицето си, направени от приятели, и ги предоставя на полицията с молба да бъдат направени портрети по описанията. Разбира се, портретите показват много и различни лица. Тогава кой е Маурицио Кателан?
Някакъв вид документация на личността си прави и Джоузеф Грайгли. След катастрофа на 11-годишна възраст художникът оглушава. Комуникира с другите единствено посредством химикалка и бял лист. Документите от неговите разговори се превръщат в изследване на речта и нейната визуализация. Много интересно е надуваемото прегръщащо кресло на Уенди Джейкъб. То е част от "Tje squeeze chair project". Креслото е свързано с въздушна помпа, може да моделира позите, респективно настроението на човека, който е седнал в него. То представлява експеримент върху сетивата ни.
Клод Клоски поставя въпроса: "Знаците ли ме манипулират или аз тях?". Така той струпва повече от сто фотографии на малки ежедневни предмети. Върху тривиалните образи художникът осъществява сложни мисловни проекции, за да изтъкне визуалната нееднозначност на привидно еднозначни неща. "Вентилатор" на Габриел Ороско съумява да включи в една твърде проста форма идеята за съвършенство на движението и идеалната геометрия, която могат да създават и най-простите предмети.
Една от най-силните работи в изложбата е на канадската група "Дженерал айдиа". "Нацистко мляко" разбива ценностната система на това, което смятаме за политически коректно. Рекламните прийоми при създаването на фотографията са в противоречие с лишеното от хуманни асоциации изображение.
Изкуството на Юбер Дюпра се състои в насилствено откъсване на живи организми от естествената им среда. Той взима ларви на насекомото трикоптер и ги принуждава да си правят къщички от злато и скъпоценни камъни. Организмите са принудени "да живеят в лукса" на стерилния аквариум и скъпоценните метали.
Произведението, което, разбира се, заемаше основна част от вестникарските колони и беше споменавано на първо място в телевизионните репортажи за изложбата, беше "Витрини" на Анди Уорхол. Четирите черно-бели снимки, съединени с бял конец, до голяма степен бяха магнит, който привличаше неспирния поток от публика. Другите имена от "Особен начин на живот", въпреки че принадлежат на автори, които до голяма степен определят процесите в западното изкуство, не бяха познати на обикновените зрители.
Хубавото е, че когато посетителите разглеждаха митичния Анди, се насочваха с не по-малко внимание и към произведенията на другите художници. Малко тъжно, но същевременно обнадеждаващо ми звучаха изявленията на десетки хора, които признаваха, че досега не са знаели за съществуването на това изкуство, но след като са разгледали изложбата, са разбрали част от неговата същност. Какво да се прави, определено начинът ни на живот изглежда особен, погледнат през тесните процепи на оградата, която ни дели от западното общество. Дано тези процепи се разширяват и подобни изложби да стават все по-често
у нас.

Борис Костадинов















Особен начин
на живот
-
изложба, разположена
едновременно
в АТА Център
за Съвременно Изкуство
и галерия "Ата-рай"