Атанас Киряков закръгли 60 години. На пръв поглед по повод годишнината на режисьора най би отивало да си говорим за последните десетина години, в които той се превърна в нещо като филмов говорител на новото време. Поведе ни през архивите и спомените на очевидци и пренареди ценности и имена в българската история на ХХ век. Сагите "Оцелелите" за лагерите Ловеч, Белене, Скравена и "Обречените" за правителствата на Багрянов и Муравиев не само дават своя прочит на събитията, но притежават и огромен познавателен заряд, поднесен емоционално.
Някои обаче познаваме Наско по-отдавна. И ако се върнем назад във времето (15, 20, 25 години), ще се убедим, че той си е бил всъщност същият още в "Абитуриенти", "Да спасим въздуха", "2000 надежди", "За специално ползване" - с остро чувство за важно и маловажно, за съвременност и историчност. Тогава го привличаха "небанални личности, крайни и екзистенциални ситуации, индивидуалната борба и силата на самоопределянето" (а какво по-точно определение да дадеш и за днешните му търсения?). Навремето можеше да направи филм за всичко: от уврежданията на сърцето до поредицата изкуствоведски пътешествия из Италия. Недоброжелателите го наричаха "индустрията Киряков", а приятелите и зрителите се обогатяваха от удивителната ерудиция и пъргава памет на един интелигентен европейски възпитаник. В интимен кръг той е вечният неизчерпаем източник на невероятни истории. Честит юбилей!
Петя Александрова