Большой концерт
Юри Башмет пристигна в София и ни накара да забравим всичко. И лошото време, и коварната акустика в Първа зала на НДК, и неудобството от принудата да си държим палтата в скута. Естествено, гардеробът не работеше. Свикнали сме. Там и във фоайето бяха решили да показват ред полезни неща (басейни, врати, брави, алармени устройства, мостри на паркети), както и други, не толкова практични от рода на книги (между тях и няколко тома с творби на Александър Сергеевич Пушкин). Всъщност 200-годишнината от рождението на великия руски поет беше и поводът за гала-концерта, поставящ началото на заключителния етап от честването на юбилея. С неговата организация се е заел Национален обществен комитет, председателстван от Никола Гюзелев и под патронажа на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. Неговото слово изясни, че регионални комитети съществуват в 25 български града. Беше прочетено и приветствие, изпратено от руския министър-председател Евгений Примаков, който оглавява Московската държавна комисия за честването на Пушкин.
Не е чудно колко много хора събра голямата зала на НДК. Примамките бяха не една и две. Моята се наричаше Башмeт, да ми простят солистите на "Большой театр" - трима певци и балетна двойка, към които се присъединиха достойно майсторът Гюзeлев (покъртителен Борис!) и напористият тенор Костадин Андреев (ценен глас за трудна роля като Герман, но според мен неразумно форсиран). Имаше още двама известни български артисти. Рецитираха Пушкинови стихове в превод, нелош, но колко е далеч все пак от руския оригинал... Иван Налбантов с апломб издигна "паметник неръкотворен" и си припомни чудното "мгновение"-видение, а Виолета Гиндева с присъщата си чувственост навлезе в дълбоките води на удивителния "Пророк" - "Духовной жаждою томим... глаголом жги сердца людей!" Финалното й "гори!" разпали страсти.
От руските гости може би се очакваше твърде много. Солисти на "Большой" - това е голяма работа... или беше?
Хубавите традиции на емоционално сгъстено, сърцато пеене, с повечко отсенки и широко вибрато ни припомниха Юрий Мазурок при баритона Андрeй Григориев или Тамара Синявска (дълбокия, красив алт на Татяна Ерастова). По-бледичка ми се стори Ирина Бикулова като Лиза. А те тримата плюс Костадин Андреев заедно с оперния оркестър и диригента Георги Нотев поднесоха няколко откъса от "Дама пика" на Чайковски, чийто сюжет е извлечен от кратката едноименна повест в проза на Пушкин. С името му се свързва и "Борис Годунов" на Мусоргски. Никола Гюзелев ни подари една фантастична интерпретация. Величествен!
Анна Иванова и Денис Медведев обаче бяха избрали френска творба - "Корсар" на Адам, вдъхновен от Байрон. Защо не "Бахчисарайски фонтан"? - биха запитал пуристите. Иначе пируетите и фуететата на танцьорите получиха най-ентусиазираните аплаузи - преди, по време, между и след вариациите.
А финалът с Башмет и неговите Московски солисти... Възможно ли е да се свири така? Как става магията, откъде идва? Каква е тази свръхчовешка енергия и фантазия, причудлива като арабеска, буквално хипнотизираща, смазваща, пречистваща... И този уникален звук, спиращ дъха в "Елегията"... Чух гласове - пак ли "Серенадата" на Чайковски, те май друго не знаят. но чух и друг - от всички общо четири техни "Серенади, изпълнявани при предишни гостувания в Русе или София, и четирите бяха съвършено различни, а последната - още повече. Лично аз я чувам за пръв път с Башмет и "Солистите", сред които забелязах и доста нови - предимно "солистки". И макар "Серенадата" на Чайковски да не е сред любимите ми творения, бих желал да я слушам безкрайно. Но само на живо с Башмет!

Пламен Петров