Продължението на легендата
"Don't bring me dawn"! ("Не ме сваляй!, "Не ме наранявай") Поели ритъма, ръцете им са високо вдигнати и сякаш отмерват Времето с удари. "Don't bring me dawn"! Очите им са просто вълнение, забравили, че мечтата е съществувала... отдавна. "Don't bring me dawn"! Думите се редят от само себе си, губят смисъла си. "Don't bring me dawn"! Проумяваш, че светлината е само една песен.
Тръгнах към изхода една от първите. Бях пяла с всички и все още усещах възбудата в ръцете си. Опитвах се да потисна личните си пристрастия и така постепенно забавих хода си.
Просторните фоайета на НДК се изпълваха с хора. И отново същото. Вече го бях видяла на концертите на "Дийп пърпъл" и "Пейдж и Плант". Възрастта е между петнайсет и петдесет години. Само удобните, спортни дрехи на част от публиката откровено бяха заменени с костюми, вратовръзки и дискретни вечерни облекла. Бе почти 22.30 часът на 19 март и концертът на "Илектрик лайт оркестра - част втора" бе завършил. Две рок-ориентирани поколения бяха израснали с хитовете на "ELO". Сега бяха дошли да видят продължението на легендата.
Почти два часа и половина продължи рок-симфоничният спектакъл в първа зала на НДК. Вече бяха прозвучал част от "медли"-те (така членовете на групата наричат коктейлите си от песни) и публиката спонтанно реагира на "Дръж се здраво", "Уиски гърлз", "Рокендролът е цар", "Живо нещо", "Сладък", "Аз съм жив". Без да искам, мислите ми се отправиха назад през годините, към не толкова далечната 1970 г., когато Бив Бийван, Джеф Лийн Рой Уулд - герои от една друга легенда, наречена "Дъ Муув" - основават "Илектрик лайт оркестра". Разбира се, че в простотата си идеята е гениална - съчетанието на рока с класическата музика. И все пак странно е, ако приемем насериозно факта, че родният Бирмингам е градът и на такива "шумни" музиканти като Джон Бонъм, Кози Пауъл, та дори и "Юрая хийп". Успехът на светлинния оркестър е безспорен. Такъв остава и през годините. А фактите хаотично се блъскат в мислите ми - най-запомнящите се албуми "On the Third Day" '73, "Eldorado" '74, "Face The Music" '75, "Time" '78, "Discovery" '79..., музикантите преминали през групата: едно - Уилф Гибсън, две - Анди Крег, три - Хю Макдуъл, Кели Грокат, Майкъл Далбукерк, Майк Едуардс, Ричард Тенди, Хю Макдоул, Питър Хейкок... спирам да броя на тринайсет, защото всички те правят същата тази, изящна, класически хармонична и завладяваща музика.
На сцената отдавна са оркестрантите от Фестивалния оркестър (браво, момчета и момичета!) и Луис Кларк, сложил фрака си, е взел диригентската палка, вероятно по същия начин, както го е правил и пред Кралския филхармоничен оркестър, лондонските филхармоници, московските симфоници. Вероятно и със същото предизвикателство, с което неговите съвременни аранжименти на класически композиции, обединени под заглавието "Hooked on Classics" достигат до номер едно сингъл във Великобритания, номер едно албум в САЩ, печелят златен и платинен статус в 27 страни. Заедно с него са ветеранът Бив Бийван - барабани, стабилният Мик Камински - цигулка, красивият вокал и бас-китарата на Кели Грокат, китарата и подкупващият тембър на Партенън Хъксли и "новакът", чиято музикална кариера е свързана с имената на Джон Ленън, Бони Тейлър, Били Джоуел, Селин Дион - Ерик Тройер (клавишни и вокал). Иска ми се да го попитам "Ерик, това "Илектрик лайт оркестра" ли е? Знам отговора. "Не, това е "Илектрик лайт оркестра - част втора".
А залата е изпълнена с добре познатите мелодични линии и хармонии на "Среднощно синьо", "Телефонна линия", "Стоя си под дъжда", "Билет за луната" и накрая подаръкът...
"Don't bring me dawn"
Не го прави! Може и да успееш!

Цветославия Бахариева














Този отзив би могъл да носи и заглавието:
"25 светлинни години или какво е усещането да изядеш обяда си, облечен в смокинг и джинси!"