Всеки знае какъв е звукът от плясъка на две ръце, но какъв е звукът от плясъка на една ръка? Приблизително така звучи един дзенбудистки коан, който дълго витаел в съзнанието на Димитър Н. Кръстев, докато накрая го навел на въпроса "А какъв би бил звукът и ритъмът от всички възможни срещи на двете длани с други две длани?" Двегодишното търсене на отговора на втория въпрос довело до измислянето на цял един танц, или, както уточнява авторът му, на танцова технология. Димитър Кръстев твърди, че е систематизирал всички възможни движения на ръцете и удари с дланите (измислил е и система за краткото им записване), използвал е някои от стойките и траекториите на ударите в бойните изкуства и така е получил около 50 "базови движения" и практически безкраен брой комбинации. Разположението на дланите се подреждало естествено в пространството, така че се получавали цели "фрази" от последователни засрещания, без да има опасност да се накъса ритъма. Димитър Кръстев твърди още, че неговата танцова технология позволява да бъдат съставени разнообразни хореографски композиции върху каквато и да било ритмична мелодия, независимо дали темпото е бързо или бавно.
Името на танца "Чаткалина" той е избрал по свой вкус. Етимологията обаче идва от чаткащия звук, който се получава от ударите между специални дървени плочки, прикрепени върху дланите на двамата танцуващи.
Засега изобретението е напълно ново и неизвестно, но универсалната му приложимост, която толкова подчертава авторът му, вероятно ще предизвика интерес сред хореографските и спортните среди.

Ирина Илиева