Мартенски музикални дни '99

Защо и как той се превръща в нашия музикален Великден е отделна тема. Сега само ще разкажа накратко какво се случва в тези "мартенски дни".
Русенската филхармония традиционно откри фестивала доста далеч от общото му ниво в последните години. Чухме оркестър в "насипно състояние", който изцяло заливаше вероятно приятното пеене на младата Цветелина Малджанска в Четири песни ор.67 от Панчо Владигеров. Третия му концерт за пиано и оркестър ще запомним с бравурното и освежаващо-механистично изпълнение на Коджи Оикава. Втората сюита из "Дафнис и Хлое" на Равел стоеше добре на фестивалния афиш, но не се побра във възможностите и желанието за работа на състава и диригента му. Струва ми се, че този оркестър трябва да бъде принуден да заслужи правото си да открива най-престижния ни фестивал, за да спре да гледа на него като на досадно задължение.
Така че (поне за мен) фестивалът започна на 18 март. Тогава отново дойде Юри Башмет с "Московски солисти" и засвидетелства симпатиите си към русенската публика. В първия концерт Солистите ни предложиха програма от произведения на Алфред Шнитке, посветена на паметта на починалия миналата година композитор. Избраните произведения може би не успяха да представят Шнитке в най-добрата му светлина, с изключение на емблематичното Кончерто гросо +1 (само то би очертало по-успешно творческата му територия). Но във всички случаи беше безкрайно важно да се чуе как Башмет разбира тази музика и неговият жест не е за подценяване.
Програмата във втората Башметова вечер беше по-разнообразна, макар и в рамките на руската музика. Прозвучаха "Концерт в ре" от Стравински и "Спомен за Флоренция" от П.И.Чайковски. А между тях - едно "произведение" на Александър (също) Чайковски, откровено безвкусна компилация от откъси из произведения на Стравински. Италиано-руското кантабиле в изпълнението на "Спомен от Флоренция" изтръгнаха бурните овации на меломаните-славянофили и те бяха възнаградени и с два биса. Аз лично предпочитам повече да слушам Башмет-виолиста и по-малко Башмет-диригента. Редовното му присъствие в Русе обаче не бива да ни разглезва. То е достигнала до нас частица от случващото се по световните сцени и тук е мястото за първите "аплодисменти" към директора на фестивала Ива Чавдарова.
Вторите поздравления към нея са свързани с все по-голямото отваряне на фестивала към съвременната музика. Проява на тази тенденция беше и научната конференция "Звукови пътища. Музиката между изток и запад на прага на ХХI век". Вплетените между заседанията на теоретичния форум два рецитала имаха и задачата да напомнят на участниците, че музиката стои преди и над обговарянията й. Не съм сигурна, че успяха. Никога няма да си обясня защо преподаватели по история на българската музика в ДМА пропускат концерт с българска програма.
От рецитала на Георгита Бояджиева-Николова ще отбележа прекрасното ново произведение на Божидар Спасов "Помен", изпълнено с участието на Росен Идеалов. "С участието" не е точният израз - двамата музиканти достигнаха до онова ниво на камерното музициране, в което те "съществуват заедно" в света на изпълняваната музика. Това особено силно се усети в омагьосващото изпълнение на "Багатели" от Константин Илиев. С другия си партньор - Стела Димитрова - Георгита Бояджиева не постигна такова единство. Пианистката остана затворена в собствените си представи и като че ли свиреше с друг виолончелист.

Горица Найденова















Дойде времето за "Мартенски музикални дни" в Русе - по всеобщо мнение най-добрия ни фестивал.