Батай -
модернизъм и садистична обсесия

Религията и еротиката са две неща, към които Батай е винаги обсесивен. Едното е било "вярата на моята младост". Другото очевидно заема нейното място в по-късни години - като реактивна компенсация на "божественото" усещане. Тази книга се опитва да примири - и по-скоро да "събере" - двете, доколкото преживява еротичното като своеобразна религия на инстинкта за смърт. А този инстинкт не е толкова в разрушителната природа на насилието, видяно като неизменна потребност на еротичното преживяване. Той е теоретизиран по-дълбоко (и всъщност близо до Фройд). В "Теория на религията" Батай пише за първичното състояние на човека, което го прави иманентен на своята среда, "като вода във водата". Удоволствието, което знаем, е стремеж към елиминиране на неудоволствените процеси, т. е. към възстановяване на някакъв хипотетично възможен статус на идеалното равновесие. Човекът - "като вода във водата" емблематизира способността за това равновесие, само че той едва ли може да бъде жив в термини на органичното съществуване. "Еротизмът" определя човешката ситуация като битие на прекъснатостта; "между едно същество и друго същество има пропаст, прекъснатост". "Нормалната" сексуалност, т. е. сексуалността, фиксирана в своята възпроизводителна функция, пре-ражда прекъснати същества. Единственият начин да се надмогне мизерната съдбовност на човешкото битие и в този смисъл да се надходи човешкото, да се намери Друго решение с трансцендентален, (о)божествен характер, е пътят през смъртта към (очевидно предорганичната) хипотетична идеалност. Смъртта става по принцип сакрална - именно в двойния архаичен смисъл на ужас и преход към нечовешкото; "смъртта е световъртежна, тя е очароваща"; "смъртта има смисъл на непрекъснатост на битието". Еротизмът на Батай става оръдие на смъртта и в същото време модус на "смъртното" изживяване, разбира се, с помощта на насилието. За тази цел насилието също трябва да бъде есенциализирано къто еротизъм per se, като трансцендиращ смисъл на еротичното преживяване - желание за непрекъснатост. ("Всъщност областта на еротизма е област на насилието, област на насилването.") Нищо чудно, че Сад се оказва най-големият философ-практик на човешкото. Страстта по Сад е забулвана, (само)отричана, пренаричана, но това не и пречи да бъде винаги тук, сякаш авторитетът-Сад е заел - все така амбивалентното - място на божествената инстанция от "моята младост". Симптоматично е даже това, че Батай пише "Еротизмът" в продължение на онова десетилетие, което следва непосредствено Втората световна война. Фройд създаде теорията за "смъртния инстинкт" след Първата световна война.
"Еротизмът" е типично модерен проект. Възможно е, казва Батай, "да се потърси споеност на човешкия дух, чиито възможности се простират от светицата до сластолюбеца". Когато иска да свърже противоположностите - любов и насилие, живот и смърт - той ги вижда именно като противоположности; свързването за него носи ясен характер на интелектуална трансгресия. Този начин предхожда "постмодерния" отказ от границите. Батай не само че вижда границите, той ги екстатизира в желанието да ги преодолее с насилие. Неговият идеал за синкретизъм на човешкото съществуване увековечава точно граничното, а идеята за насилие се превръща в самозадоволителна стратегия на интелектуалната мисъл.
И все пак крайностите в садистичния фалократизъм на еротизма - Батай прикриват един много "нормален" копнеж на човешкото. "Ние сме прекъснати същества, индивиди, изолирано умиращи в някаква непонятна авантюра, ала изпитващи носталгия по изгубената непрекъснатост..." Насилието е само начин да се изрече екзистенциалната болка от самотата, страха от изоставяне и изоставеност, желанието за любов-сливане с един абсолютен източник на способността за любов. Садистичната обсесия започва да изглежда като антиутопия на екзистенциалистичния проект във френската философия. И като личния, по-скоро предличния, страх на един човек, който се бори за да оцелее от себе си.

Милена Кирова












Думи
с/у думи








Жорж Батай.
Еротизмът.
Превод от френски
Антоанета Колева.
ИК Критика и хуманизъм.
С. 1998.