Таланти и бездарници

Част първа: Американска история

Пътува един самолет. По уредбата съобщават стандартните данни: летим на еди-каква си височина, с еди-каква си скорост и т.н. После се чува гласът на един от пилотите: "Имам нужда от кафе и от минет". Стюардесата се затичва към кабината, за да каже да изключат микрофона. А един пътник се провиква след нея: "Да не забравиш кафето!".
Не знам как звучи тоя виц за някое изфинено ухо. В "Добрият Уил Хънтинг" (реж. Гюс ван Сант) си е съвсем на място. Там е разказан два пъти. И има важно значение.
Такъв виц се разправя между авери, на маса, след две-три питиета. И филмът така е направен - аверската, с кеф. И проникновено.
Две млади копелета (Мат Деймън и Бен Афлек) са написали сценария и играят във филма. За сценария взеха "Оскар" миналата година, но това е външната страна на нещата. Истината е, че такова нещо, изскочило направо от душичката ти, обикновено се пише веднъж в живота. Някои гении го повтарят и потретват, но те са изключение.
Впрочем във филма се разказва точно за един гений на име Уил Хънтинг (в ролята Деймън). Младежът с гадно детство, тежки психотравми, хулигански изцепки и досие по-дебело от енциклоподия "Британика", е цар на математиката. Докато мастити професори потят високи чела над сложни формули, младокът, който бачка като чистач в университет, ги решава с ракетна скорост. Геният му е забелязан и загрижени люде пробват да го вкарат в правия път. Под прав път те разбират конвенционално поведение, топла служба, научна кариера, пък де да знаеш - може да ти капне и някой Нобелов приз. Въпросът е Уил какво иска. Проблемът му е, че не знае. Докато не среща един психиатър (Робин Уилямс, "Оскар" за поддържаща роля). Та оня виц служи като парола за сближаване на тези двамата, руши първоначалното недоверие помежду им. Психиатърът лекува болежките на пациента си, а пациентът - тези на психиатъра. Но истините, до които те стигат с взаимна помощ, нямат нищо общо с "правия път". Щото майката му не е просто да си осъществен гений, а да си в комфорт със самия себе си. Това не става задължително с Нобелова награда. Може пък да ти е по-гот да имаш свестни приятели. Или любов да те озари. И тогава, щом я срещнеш ненадейно в кръчмата, където си запил с тайфата преди мач на своя любим тим, да отсечеш: "Пичове, ето ви билета за мача. Имам работа с едно момиче" (ключова реплика във филма). Колкото до титлите, почестите, светската суета - тях можеш да ги оставиш и на напористите бездарници.
Но всичко зависи от ценностната ти система.

Част втора: Българска история

"Вдигай, моме, полите,
за да видиш звездите."
Това не е цитат от американски виц, а бисер от българското народно творчество. Той е от документалния филм на Николай Волев "Зимна приказка (за любовта)", излъчен наскоро по БНТ.
Такава песен се пее между авери, на маса, след две-три питиета. И филмът така е направен - аверската, с кеф. И проникновено.
Забил се Волев в едно наше трънско село. Режисьорът е накарал хората да говорят за любов. Стари хора (младите се броят на пръсти), отрудени, очукани от неволи, но съхранили вкус към живота. Не се жалват, не роптаят срещу каквото и да е, срещу когото и да било. (Ако авторът ги бе провокирал да го сторят, щеше да е тъпо.) Теглят си хомота с достойнство. Намират си късчетата щастие и умеят да ги оценят. А очите, думите и наивистичните им стихчета и песни носят милиардно повече мъдрост от "умните" тиради на средностатистическия сноб от жълтите павета. Тяхната философия, породена от съдбата им, е наказателна акция срещу всяка "университетска" измисленост. А филмът на Волев (за втори път напоследък след "Бърза помощ") е наказателна акция срещу напористите бездарници в БНТ, които пробутват фалшификати за кино.
Но всичко зависи от ценностната ти система.

Ако се обяви награда за най-лоша изложба на годината, призът безспорно ще бъде грабнат от "Неочаквана изложба. 10 дни българска скулптура", организатор секция Скулптура към СБХ, комисар Ивайло Савов, галерия Райко Алексиев. Така да се каже, все сме очаквали, но чак пък толкова... Дори сравненията с излаганото в подлеза на ЦУМ не стигат, защото там поне всичко е еднородно в своята самодейност. Тук добри работи на Емил Попов, Иван Русев, Крум Дамянов, Милан Андреев и др. са омесени с отблъскващата липса на всякакво чувство за мярка от страна на техни колеги, поканени без количествени ограничения и без жури да дадат свои скулптури, рисунки и живопис. Някои дори самонадеяно и безпардонно са обособили свои мини изложбички, очевидно действайки напред с лозунга "Сега ми е паднало". Разбира се, за кой ли път вината не е на лудите. Липсата на регламент и самочувствието (особено силно изявено при скулпторите), че сами могат да си организират изложбите, води до този печален край. Лошо замислено, лошо проведено и още по-лошо наредено, такава е ужасяващата картинка на този битпазар. И подобно нещо можеше да се очаква, след като галерия "Райко Алексиев" вече доста дълго време съществува без галерист. Може би след този провал най-накрая ще се вземат мерки едно от най-добрите пространства в София да бъде поверено в ръцете на професионалист и да не се превръща в битак.
И тъй като слава Богу всичко в живота е контраст, почитателите на изкуството има с какво да премахнат лошия вкус от устата си. Георги Божилов-Слона сам нарича изявата си в галерия "Арт 36" "най-хубавата си изложба до сега". Дали това е вярно или не е, е отделен въпрос, но със сигурност 12-те картини, изложени в малката софийска галерия, показват един великолепен и различен Георги Божилов. Работите му са много по-светли и лирични и като колорит, и като композиция, и като рисунка, и като излъчване. Може да звучи малко помпозно, но като че ли авторът е достигнал някакво вътрешно пречистване, някаква духовна висота, която се е отпечатала върху променения облик на картините му.
С качествена колекция започва своя път новата галерия "Контур", зад която стоят имената на графиците Буян Филчев и Христо Кърджилов, и на изкуствоведа Чавдар Попов. Независимо от вътрешните ми възражения срещу малко бомбастичното и прекалено търговско название "Големите награди 1989-1999", подбраните картини са действително добри и представителни за автори като Магда Абазова, Мариана Маринова, Станислав Памукчиев, Димитър Чолаков, Божидар Бояджиев и др. Не смятам, че тази галерия ще е в повече на художествения ни пазар. Все още не са достатъчно местата, където се предлага действително добро кавалетно изкуство. "Ирида", която досега беше лицето на престижните комерсиални галерии, все повече заявява желанието си да разчупи това статукво. Сега там може да се види изложбата на скулптора Константин Денев "Вертикали-хоризонтали". Неговите дървени колоси стоят интересно и предизвикателно именно в луксозната обстановка на тази галерия.

Част трета: Циганска история

"Тъмна вечер, духа вятър, циганин отива на театър."
Пловдивски графит
Това талантливо ли е? Бездарно? Или гениално? А сега де...
Но всичко зависи от ценностната ти система.

Борислав Колев















От пръв
поглед