Нашата паника и вашата телевизия

"7 дни със Светослава Тадаръкова и "Хората по-..." е вероятно най-дългото и неясно заглавие на телевизионно публицистично предаване. Но затова като политическа позиция, цел, послания, досега винаги е било пределно и дори прекалено ясно. Такова го видяхме и през последната неделна вечер. Темата беше Косово и (не?)предстоящите натовски въздушни удари срещу сърбите. Предаването внушаваше, че военната намеса на Западния съюз в Косово е не само неоправдана, но и цели по целостта на България. Същинското му намерение обаче беше да се посее тотална паника сред зрителите. В крайна сметка "вашата телевизия" не успя да стане "нашата паника". Ето как приблизително започна водещата: "Представете си, идват чужденци, искат ни парче земя и правят там автономия. Ако не дадем, ни удрят... Виновен се оказва нашият президент, който водел лоша политика... Ще подкрепите ли своя президент?", обръща се драматично Тадаръкова към зрителите. Първият гост в студиото беше проф. Драгомир Драганов. Той също обича да сее паника по всевъзможни поводи, макар че никога не е успявал дори да пожъне някаква що-годе буря. Историкът заплаши, че Косово ще се случи и у нас след пет-шест години, после мина през любимата си тема за некомпетентността на нашите управници и стигна до главозамайващия сценарий, как "храбрата сръбска войска" ще подгони натовците към нашите граници. Какво сме щели да правим тогава? Как какво? Ако това предаване претендира за плуралистичност, в него непременно трябваше да бъде поканен и съответния опонент, който пламенно да припомни Сливница и Пирот; в крайна сметка и глупостта има право на плурализъм и ако е нормално една глупост да се толерира за сметка на разума, то в никакъв случай тя не бива да лишава от право на глас останалите глупости. Не е мястото тук да се учудваме колко бързо евроатлантикът Драганов може да падне, или да се издигне, до мисленето на Румен Воденичаров, например. И защо Воденичаров; той щеше да бъде по-интересен... Впоследствие един бивш наш посланик (чието име от паническо вълнение пропуснах) продължи да нажежава обстановката. Дори о.з. ген. Стоян Андреев, който се опита да внесе разум с изказването си, не успя да потуши пожара на паническия бунт в студиото.
Паниката върши и полезна работа. Като морализиращо и, от друга страна, деморализиращо средство, тя изглежда твърде лесно постижима в такова сравнително неустойчиво общество като нашето. А не е ли така навсякъде и доколко са устойчиви устойчивите общества? Въпросът е, че една телевизия с претенции би следвало да бъде по-сериозна в своите публицистични внушения и да си поставя малко по-трудни задачи. И да знае, че сеенето на панически страхове е не по-малко въпрос на умение. Това, че държавните канали твърде бегло коментират косовската тема, също не е достатъчно за оправдание. По този начин публицистиката на "7 дни" остава опозиция "сама по себе си", без възможност да предизвика паника около и сред властта.

Ромео Попилиев
















Петък,
ранна утрин