Qui vivra verra
Когато го срещнах за първи път, запомних комунистическия бюрократ - с тъмните очила, стегнат в черния костюм. Обаче се оказа доста свободен, с прелестна лекота и точност разговаряше за проблемите и по такъв начин веднага създаваше сърдечен контакт. Тогава май, че беше и апаратчик, но без апарат, убеден и дисциплиниран, но без догми. Сближихме се много. С приятелството си Гротовски будеше възхищение, уважение и в същото време съчувствие. Започнах по-добре да го разбирам в края на 60-те, когато той работи с мои актьори в моя постановка, чрез която желаех да протестирам срещу войната във Виетнам. Но пряко никога не работихме заедно. Мисля, че биха възникнали противоречия. Беше велик човек на театъра, макар че не покриваше представата ми за великите люде - всичко, до което се докосна, се отличаваше с необичайна простота и скромност. Бе пълноценен театрален режисьор, но само до известно време и в някаква степен - преодоля тогавашните представи за театър, но изостави режисьорската си дейност, оттегли се от показване на сцената на резултатите от своите проучвания. Беше му необходимо за неговата лабораторна работа - можеше да я развива единствено чрез абсолютното съсредоточаване и сериозност. Велик мистичен търсач, той принадлежеше към посветените, но за разлика от останалите, бе същевременно и занаятчия, заставащ всекидневно и добросъвестно пред своя работен стан. Практикуваше наука - нито психология, нито антропология, нито неврология, - а път, чрез който се стига до опознаване на скрития феномен в човешката същност. Достигна предела на човешките възможности в името на околните, като принасяше заради тях жертви.
Безспорно, беше и велик поляк: при странстванията си по света навсякъде носеше и своята Полша. Поляци - много, но чрез всеотдайността си той стигна по-далеч от другите. Бе изключението. Известно ми е, че докрай запази самообладание, невероятна проницателност и стори всичко по силите си, за да подготви последователи в търсенията си. Предаде инструментите в ръцете на своя ученик Томас Ричардс и на актьорите от едно заслужило театрално семейство от Англия, които се грижиха за него през последното лято, та до сетния му час.
Възможно ли е наистина търсенията на Гротовски да продължат? Нима той стигна чак до предела? Ще се опита ли друг след него да извърви пътя му? Това не знам и никой не знае. Qui vivra verra - който преживее, ще види.

Газета виборча, 21.1.1999 г.
Питър Брук

От полски Богдан Глишев