Идеите на Гротовски и Театър Лабораториум за "бедния театър" и за "оголения актьор", днес вече е ясно, че са оригинален принос в историята на театъра, който доведе до крайно очовечаване на този вид изкуство. Защото никога преди това човешката същност не е играела в театъра толкова голяма роля, не се е разкривала така дълбоко и многостранно, както това става в постановките на Гротовски (най-пълна реализация - в "Apocalypsis cum figuris").
В годините, когато Гротовски започва дейността си, се оформя и световното театрално движение на Студентския театър (СТ) - движение на театралния авангард като алтернатива на институционализирания театър. Търсенията на Гротовски имаха силно влияние върху много СТ. Близостта им се основаваше на общата им индиферентност към практиката на "нормалния театър". С проявата на своята симпатия и заинтересованост към неговите постановки, студентите подкрепяха неговия театър. В годините, когато търсенията на Гротовски срещаха съпротива или направо враждебност сред професионалните театрални среди в Полша, СТ организираха гостувания на негови спектакли и със своята младежка аудитория ставаха неговата най-предана и доброжелателна публика. Характерно е, че независимо от тесните контакти на театъра на Гротовски през това време с различни СТ в Полша и приятелството помежду им, това все пак не доведе до някакво директно влияние и проникване на неговата практика сред тях. Търсенията на Гротовски изглеждаха малко в повече абстрактни, универсални, насочени към едно дълготрайно многогодишно обновление на театъра, докато тогавашните участници в СТ се интересуваха преди всичко от незабавното атакуване на зрителя с конкретна тема - актуална, политическа. За СТ беше характерно недоверието му към изкуство, което, убедено в своята обществена безпомощност, се ръководи главно от вътрешни културни мотиви.
На III международен студентски фестивал на Отворения театър във Вроцлав през 1971 година, сред селекционираните участници беше и театърът на Софийския университет "СУ - 113" (с режисьор Любомир Дековски). Гротовски беше почетен гост на фестивала и тогава се състоя паметната среща на участниците във фестивала с него. Магнетичното му слово, пронизващият син поглед зад очилата, пръстите му, нервно свиващи цигара, допълваха покоряващото излъчване на театралния кумир, пленил сърцата на групичката български студенти, скупчени край него. Лекцията-разговор, която проведе, имаше голямо влияние върху по-нататъшното развитие на "СУ - 113" и около десетината други СТ по това време в България. Незаличимо, потресаващо впечатление на всички направи и спектакълът "Apocalypsis cum figuris". Една невероятна, непосредствена връзка, раждаща се между живи същества. Връзка, предизвикана от всеки акт на провокация от страна на актьора, от всяка проява на неговата магия (шокираща зрителя) и сътворяваща нещо голямо и необичайно. Нищо не трябва да отделя зрителя от това мощно изригване, нека той застане лице в лице с актьора, нека почувства неговия дух и неговата пот.

Георги Тодоров,
сценограф на "СУ -113"