Фундаментите
на Гротовски
Театралният магьосник, който вече не прави театър, пророкът на "бедния театър", ръководителят на легендарната Лабораториум във Вроцлав до 1984 г. и замлъкналият режисьор след "Apocalypsis cum figuris" (1971) Йежи Гротовски, междувременно стана професор по театрална антропология в College de France. Рядко, само понякога изнася публични лекции, както през януари 1998, в края на зимния семестър. "Либерасион" отрази събитието. Мястото "Theatre du Rond Point", Champs Elysees, вход свободен.
Вдясно на авансцената стол, маса и чаша с вода за оратора. Майсторът влиза отляво, с тиха стъпка - скромна поява на сценичен работник. Натежало тяло, рядка бяла коса, сива разрошена брада, дебели стъкла на очилата и първото етническо объркване - френски професор от полски произход; продължава да работи в италианското градче Понтедера в малък кръг от неколцина довереници; носи пончо на жълти ивици.
"Днес ще ви разкажа историята на един светец", започва той. Гротовски говори прост, коректен френски с нескрита славянска мелодика на изречението. Индусът Рамана (1879-1950), продължава той, произхождал от вярващо семейство хиндуисти и бил посредствен ученик, слабичко, болнаво момче. Когато бил на 17, един ден мисълта за смъртта го надвила, умирането му се сторило ужасно и неизбежно, по-нататъшният живот - безсмислен. С часове изпробвал да стои в смъртна скованост. Напуснал къщата на родителите си и поел като поклонник югоизточно от Мадрас към святата планина Аруначала, което в превод означава "Утринна зора".
"Познавате ли спокойния, отсъстващ поглед на един действително велик човек?", пита Гротовски. Рамана се заселил в една пещера в подножието на планината. Започнало дългото му мълчание. Години наред прекарал в неподвижна скованост, не казвал нищо и ядял малко, каквото му носели милосърдни хора. Майка му искала да го накара да се върне вкъщи, но той не прекъснал мълчанието си, поискал лист хартия и написал: "Каквото трябва да се случи, ще се случи и против волята ти; каквото не може да се случи, няма да се случи, колкото и да го желаеш. Най-доброто, което можем да направим, е да мълчим."
Гротовски разправя това монотонно. Тялото и изражението на лицето му са като вкаменели. Една мъчително тиха проповед. С годините Рамана става един от най-известните гурута в Индия и отново започва да говори. Не държи дълги речи, само от време на време казва нещо, думи без значение, и "показва" на присъстващите и на бързо растящата група негови последователи мълчанието, потъването в себе си, процесът на нищо неправенето и нищо неказването, занемялото пътуване към себе си. Западни изследователи на Индия също започнали да се интересуват от Рамана; англичанинът Paul Brunton написва книга за него; след 1935 г. се появява и оскъден филмов материал.
Междувременно в Европа избухва Втората световна война. През 1942 г. Гротовски е деветгодишен. Страдал от постоянни депресии, почти против волята си признава старият човек. Бомбардировките и зверствата на нацистите в окупираната страна предизвикват у детето страх от смъртта. Съучениците му започват да го подиграват, че е слабак и мухльо. Състоянията на страх стават все по-непоносими. Един ден, след особено тежък пристъп, майка му отива в съседния град, за да вземе нещо за четене от тамошната библиотека. Търсейки приключенски роман или някакво подобно четиво за разсейване, тя попада на книгата на Brunton за Рамана, в превод на полски. Малкият Гротовски чете и препрочита книгата отново и отново - тя го лекува от пристъпите му. Следвайки примера на индуса, той повече не се смущава от нищо по пътя към себе си.
На това място ораторът повишава глас, започва да звучи дръзко, аподиктично, разпалено: "Винаги са търсели в работата ми някакви полско-католически корени. Моите корени обаче са индийски!" Или както Рамана казал веднъж: "Човек влачи след себе си собственото си Аз, мъчително, както волът тегли колата. Животът е тунел, в който влизаш все по-навътре, става все по-тъмно и трябва да накараш вола да се върне назад, да намериш себе си, собственото си Аз на входа на тунела. Там е светлина."
После Гротовски прекъсва разказа си и показва стари филмови документи. Рамана, старецът е с телосложение на жена, ръцете му нямат мускули, раменете му са отпуснати, гърдите провиснали; кръгъл, гол череп, набола брада и постоянно, ритмично клатене на главата, едно неудържимо отричане с тъмен, обърнат навътре, нищо не виждащ поглед. Тълпата го очаква, аплодира го, екзалтира се безшумно. Рамана не я забелязва, не я поздравява и продължава нататък, бос, гол до кръста с една бяла кърпа около бедрата.
Ето че среща крава. Искри на радост заблестяват в иначе нищо не виждащите му очи. Той я гали. Какво й каза? От немия филм не могат да се разберат думите и Гротовски, който придружава прожекцията с коментара си, връща лентата. Какво е казал Рамана, какво означава движението на устните му? Индийски езиковеди твърдят, че са разбрали след дълго пренавъртане напред-назад: "Мамо", бил казал той на свещеното животно. Гротовски обяснява, че Рамана не обичал хората кой знае колко, но затова пък обичал животните.
После се прожектира филм, който е заснел Брънтън през 1942 г. Пасторален пейзаж в Индия, няколко политици и финансово силни покровители на гуруто. Сред тях Рамана. Забелязвате ли, шепне в тъмното Гротовски, колко са неспокойни тези палячовци, колко са потиснати, как непрекъснато се правят на нещо, което не са, как не спират да се въртят на едно място, да играят ролите си? Рамана не играе, той е само това, което е. Тялото му е като окачено на куката на собственото му Аз, една непомръдваща дреха.
Да се снима Рамана в състояние на занемяване, не било позволено. И все пак получаваме впечатление от това, съвсем накрая на филма. Изтегнал се е на един диван като индийски патриций. Дават му да чете вестник. "Таймс", разбира се. Прочутият английски хумор. Рамана го преглежда набързо. Какво може да има вътре, освен новини от фронта. Вестникът се изплъзва от пръстите му, главата му започва да се клати по-силно, той се втренчва в нас. "Това е.", шепне Гротовски и сам се вцепенява за малко, пълен със съчувствие и ужас. Полският индус в Париж.

Иван Станев

От немски Ирина Илиева

сп. Театер хойте,
6, 1998 г.