В търсенето
на нови и нови Beta Blockers
За начална точка избирам предложената от Ричард Шехнер класификация. Тя ни предлага цялостен механизъм да опишем театралната теория и практика, както и да ревизираме и прецизираме личностните интереси в определен период от време: тренинг, репетиции, подготовка за представление, представление, освобождаване от представление.
През всеки един от изброените етапи се развиват различни взаимовръзки между компонентите на театралната игра - зрител, актьор, режисьор. Като еднакво конструктивно при изследването на тези взаимовръзки се налага както развитието на един от елементите, така и неговото "блокиране". Моментът на "блокирането" е и моментът, придвижващ процеса на изследване.
Блокирам, за да изследвам - граници, потенциали, степени на устойчивост.
Исторически популярен е моментът в нашия век, в който става поредното отнемане на примата на текста. Гротовски е едно от имената, които също така очевидно и популярно се свързват с този факт. И така ситуираме разсъжденията си не по-късно от средата на 60-те.
Единичността на решенията, които Гротовски предлага, се състои в преместването на вниманието от съдържанието на текста и ползването му за интелектуални внушения към средствата на изразяване на човешкото тяло. Насочената линия на движение при това изместване на вниманието преминава през Актьор-Техник към Актьор-Човек.
В точката Актьор-Техник съвсем естествено можем да говорим за Техника/техники, следователно съвсем естествено можем да говорим и за проблема Метод. А говорим ли за Метод в театралната теория и практика, съвсем закономерно говорим и за текст. Когато говорим за Техники, можем да започнем например от Техниката за придобиване на Условен рефлекс и да споменем Кучето на Павлов. Следователно говорим и за Станиславски, при който еволюира идеята за Кучето на Павлов и Условния рефлекс: кучето е подменено с човешки организъм, а лампата и кокала - със сценично осветление и памет за преживяното. Моментът на възбуждане и провеждане на условния рефлекс е моментът на представлението и превъплъщаването.
Можем да говорим за техники и от друга гледна точка, а именно изследване на техниките на представяне в ритуала и ритуалната игра. В това направление списъкът на изследванията, имената и теориите е дълъг. Спорно е дали вече е отшумяла или не актуалността на това проблематизиране.
Ако приемем, че Гротовски се е числил към тази група в момента, когато се е занимавал с развиващи се темпоритмични схеми на представленията си и с изграждането на различни знакови езици между актьори и между актьори и публика, то пак ще останем в периода на 60-те.
Ако продължим по насочената права към точката Актьор-Човек, имаме шанса да се спрем на момента на онова "блокиране" не само на определен компонент от театралната игра, било то зрител, актьор или режисьор, а и да стигнем до момента на "блокиране" на цялостната театрална теория и може би практика.
За да се проумее качеството на този момент, трябва да се приемат за възможни множество теории. Например тази, че високото развитие на технологиите спира или забавя еволюционното физиологично развитие. Или пък тази на социолога П. Л. Бергер, че е различно "да имаш тяло" и "да бъдеш тяло", което са и две противоположни състояния на самосъзнанието.
Театралната форма е подложена на стрес от развитите нови технологии и най-популярната й форма на борба срещу стреса е Мултимедията. Това е нейната борба да се задържи нивото на театралните представления на всяка цена и да не се напусне конвенцията Театрален пазар.
Други, значително по-спорни и с ново съдържание форми на борба срещу този стрес, са преминаването от психология към кибернетични системи и изграждането на нови версии на Човека-Машина (Ламетри), дигитализираната плът, дублиращото тяло и т.н.
Но така скоростно развиващите се високи технологии, предпоставено от чистотата на акта на работа на мозъка на Човека-Учен, могат да бъдат помощни и подкрепящи един друг процес на т.нар. Редизайн на човешкото тяло, което е предпоставка за ново дефиниране на същността на човешкото същество.
На тези ли тенденции принадлежи последната част от изследването и на Гротовски? И ако приложим схемата на Шехнер и идеята за блокаж на един от компонентите, то би трябвало да признаем, че се изправяме пред тотален блокаж - предизвикателство от страна на Гротовски. В медицината след такъв тотален блокаж е закономерен леталният изход. Човекът притежава способността в такъв момент да се пренасочи от хуманитаристиката към точните науки или религията.
Респектирани от мълчанието, с което Гротовски провеждаше изследването си (обяснимо с малобройността на посветените и наблюдавалите резултатите), все още не бихме могли да определим нова наука или религия е неговият път на спасение.
В една от студиите си Ян Кот не се притеснява да признае неспособността си да анализира видяното. Чувства се способен само дословно да опише видяното, дори не и да задава въпроси. Той нарича студията си "Мислите на тялото", написана след като присъства на 24-часовия сеанс с последователи на Гротовски, които в този момент изследват и се занимават с танца, изграден от компонентите на движенията на змията при събличане на кожата й.
Основното качество на този вид изследване не е да популяризира резултати или да създава системи за тренинг, нови актьорски техники и т.н. Качеството му е в предизвикателството, отправено към подобните - да пренаредят своя опит, мисли, знания и да направят нови избори. Невъзможно е просто да се повтори или научи този опит. Защото той е част от тенденцията на Редизайн не само на театралната теория и практика, но и на генералната гледна точка за описване на света.
Ако на единия полюс поставим дигитализираната и кибернетизирана плът, то на другия застава физиологичното самосъзнаване. Предпоставката за ново взаимодействие с външния свят като система е идеята да мислиш за себе си като система чрез всичките си възможни системи и да управляваш структурните връзки. Тази гледна точка блокира класификацията на Шехнер. Това налага предефинирането на всичките й компоненти: тренинг?, репетиции?, подготовка за представление?, представление?, освобождаване от представление?
За отзивчивите към предизвикателството на "блокирането" има множество варианти на възможността да развият собствени Анти-блокови (Beta Blockers) средства.
Интердисциплинарната идея не само предлага рискови придвижвания в празните пространства между две дисциплини, но и в празните полета между материя и съзнание, съзнание и подсъзнание, човек и машина.

15.3.1999 г.
Възкресия Вихърова














Б. а. Beta Bloker
предотвратява
екстрасистулите и
способства
за безпрепятствено
провеждане на нервните импулси
през сърдечния мускул.
След определена възраст
почти всяко
човешко същество
поема определено
количество от тези
медикаменти.