Наши ракеты -
миролюбивые ракеты


Редки са седмиците, в които да се случат толкова много неща и те да променят света толкова драстично, както изминалата.
Какво се случи ли? Ами в името на мира и за да се избегне хуманитарна катастрофа, НАТО удари военния потенциал на Съюзна република Югославия. CNN отново бе на поста си, доколкото сръбските власти разрешаваха да се включи на живо в представлението. Всички си припомнихме "Пустинна буря", първата телевизионизирана (televised) война, при която страшничката сама по себе си реалност се дистанцира, опосредства и се свежда почти до компютърна игра. Камерите отново са на мястото на събитието почти преди да се е случило самото събитие. Отново пресконференции с компютърни графики за милиметровата точност на попаденията, като че ли става дума за промоция на нов модел автоматични стругове (то че си е промоция е повече от ясно, остава да видим какво предлага конкуренцията).
От цялата картинка обаче вее погнуса - по-голяма и от Интернет-версията на аферата "Люински". Защото зад днешните кадри прозират по-далечни събития , случили се доста преди "Пустинна буря" и разпадането (имплозията) на комунизма. Като полски възпитаник, живял години наред и в Русия, се почувствах крайно неудобно. Дълго време не ме напускаше усещането за нещо познато, някаква сянка от нещо преживяно, от което (съм си мислил аз) отдавна съм се отървал. И ето, по време на втората вълна от бомбардировките осъзнах - сянката на 1968!
"Мы стоим за дело мира, мы готовимся к войне." Една строфа от стара "блатная" руска песен (всъщност, цитат от сериозно "послание" на тогавашния режим), която често отекваше по кухненски купони в черненковска Москва. "Наши ракеты - миролюбивые ракеты." Това вече - от някакъв плакат в тогавашното (много забавно) списание "Агитатор". Да, обаче днес не е забавно - най-вече защото нещата се повтарят. Отново миролюбиви ракети, отново черно-бяла действителност, отново убедена в своята монологична правота свръхсила. Не, в никакъв случай не подкрепям етническото прочистване, практикувано от Милошевич. И именно заради това ми е чуждо онова, което се прави срещу него. Понеже рецептата, избрана от НАТО, е най-добрата услуга точно за режима, практикуващ това прочистване. Ако бях податлив на заговорническите теории за историята, бих предположил, че всичко е част от тристранна сделка между САЩ и Милошевич, уговорена и сключена в Москва.
Така свърши седмицата - с премиерата на новия бомбардировач Б-1, с конфуза около свалянето/падането на все още ултрамодерния му предшественик изтребител F-117, с въпросителните около международноправните аспекти на конфликта и около бъдещата еволюция на североатлантическия съюз. Но и със завръщането на Русия като беден, но необходим участник в налагането и поддържането на новия световен ред. Всички страни от хипотетичната сделка като че ли могат да са доволни:
САЩ показаха чия философия при решаването на регионални конфликти трябва да се чува приоритетно;
Милошевич придаде на отдавна замисленото етническо прочистване на Косово формата на наложена неизбежност; подялбата на провинцията ще изглежда не натрапена в унизителна сделка, а извоювана в неравностойна схватка;
Русия отчасти си връща символични територии - своеобразна компенсация за безвъзвратно загубените пространства на влияние след разширяването на НАТО на изток.
Само ние, имащи късмета да сме на изток от Ниш, оставаме "в утайката" - в преносен и буквален смисъл на думата. Остава ни само да мислим върху случващото се тогава и сега и поне да го артикулираме по страниците на свободната българска преса. Ако, разбира се, някоя заблудена ракета не улучи печатарския комплекс или новата интелигентна I-бомба (извеждаща от строя електронното оборудване) не блокира компютрите. Понеже за всичко друго се изисква прокурорско постановление.

Андрей Иванов