Асен Кисимов представи в Ямболския куклен театър пиесата “Небесен пратеник”. Моноспектакълът е по текст на Альоша Бехар, който е и режисьор на постановката. Това е приказка за възрастни. Артистът Георги по най-естествен път се озовава на "оня свят", но вместо да бъде разпределен в някоя от съществуващите простонародни фикции - "раят" и "адът", става посредник между този и "онзи" свят. Така Бате Асен попада на сцената, закичен с големи бели криле (с тях малко по-късно ще украси една закачалка, върху която се мъдрят националният трикольор и шапката на Дядо Мраз). Следват история в историята на историята на човешкия живот, нанизани като скачени съдби на непознати с различна биография, но с една цел - щастието. Възприемано като буквалност и същевременно като екзистенциална категория, щастието отново се оказва стремежът към, а не постигането му. Щастие до непоносимост е да не се откажеш от болезнената гърбица, която носиш през целия си живот. Щастието като обреченост. Фантастичният сюжет на пиесата е подбрал в себе си "мъдростта на народите" - пространството е разтеглено до Мъртво море, откъдето с невидим трамплин на сцената изникват притчи от еврейския и арабския фолклор, български поговорки, народна музика (ръченица) и пр. Всичко това естествено изглежда като своеобразен "Декамерон" - странна смесица от балкански хумор и източна тъга, пресрещнати сред редица доказани истини. Защото едно и също послание носят историите за разума без късмет и за късмета без разум, за справедливото и безсрамното, за смешното и жалкото у човека. Хумор, ирония и насмешка над дребните страсти и закостенялото мислене откриват първия пласт на пиесата. Вторият е трагичното в човешкото съществуване, поднесено с тихата емоция на емпиричната мъдрост. Заиграването с публиката още от самото начало привнася допълнителен ефект на театралното преживяване - сбъдване на приказката. А това е приказка за вярата. Или поне за доверието.
Първата пиеса на Альоша Бехар и искрящата игра на Асен Кисимов, който просто излъчва професионализъм и слънчева простота, доказват, че Ямболският театър все още желае и заслужава да вижда добри спектакли на своята сцена.

Патриция Николова