Фотожурналистика
След десет години

Излизащото в Прага на английски език политологично списание "Транзишънс", което се занимава с проблемите на прехода в бившите комунистически държави, съвместно с ръководството на "Уърлд прес фото" в Амстердам и управата на пражкия Храд представиха в Терезианското крило на крепостта уникална фотожурналистическа изложба. Целта й е да покаже как фотографи от Централна и Източна Европа и страните от бившия СССР са видели и регистрирали събитията през последните 10 години в своите драматично променящи се общества. Сред селекционираните от тримата куратори на изложбата - Арпад Гереши, директор на "Уърлд прес фото", Кеес Щепман, изпълнителен директор на сп. "Транзишънс", и Каролина Хулова, фоторедакторка на списанието - 150 кадъра на 27 фотографи от 15 държави, са и 4 снимки на известния столичен фотожурналист Люлин Стаменов.
"След десет години" - това е заглавието на експозицията, чиято поява в чешката столица случайно или не съвпадна с едно друго интересно събитие - премиерата на "Черната книга на комунизма" на колектив от френски автори. Известната сред пражкия литературен елит книжарница "Фишер", която се намира непосредствено зад още по-известния Философски факултет на площад "Ян Палах", по повод премиерата на "черния" двутомник беше подредила една любопитна витрина, на която млади и възрастни минувачи непременно се спираха с усмивка - новото луксозно издание "се кипреше" на фона на три истински едри свински глави с лимонче в устата, над които висяха портретите на Клемент Готвалд, Йосиф Сталин и Владимир Ленин.
Експозицията откри лично президентът Вацлав Хавел, човекът, който продължава да се бори, макар все по-безуспешно, срещу засилващата се ксенофобия и късата историческа памет на своите сънародници. Сред 27-те автори в изложбата могат да се срещнат имената на хора, печелили ценни награди на известни вътрешни и международни фотожурналистически конкурси. Руснакът Александър Земляченко през 1992 г. получи наградата "Пулицър", унгарецът Андраш Бенкути през 1991 г. взе голямата награда на конкурса "Интерпресфото". Чешките фотографи Карел Кудлин, Ян Шибик, Дана Киндрова са призьори от ежегодния конкурс за чешка журналистическа фотография. Албанецът Армандо Бабани е сътрудник на Европейската агенция за пресфотография, беларусинът Василий Федосенко работи за "Ройтърс", хърватинът Роберт Райтич е фотокореспондент на списанията "Нюзуик", "Тайм" и "Юропиън". Българският фотожурналист Люлин Стаменов е достатъчно известен у нас с публикациите си в периодичния печат, както и с наградите от значими международни конкурси и изложби.
Най-актуалните кадри в изложбата са от миналата година, а най-старите - от 1988-ма - в тях са заснети стълкновенията около Нагорни Карабах, последвани от катастрофалното земетресение в Армения. Значителен брой кадри показват насилие - войните в Чечения и Босна, събитията в Букурещ през 1990 г., други са посветени на всекидневния живот - фотографите са надникнали по домовете на хората, проследили са ги с обектива на улицата, в затвора или в родилното отделение. Макар и не пълна картина на многоликия живот през последните 10 години, експозицията предизвиква не само спомени, но и желание за преоценка на един динамичен и много труден период от нашия живот.
Подобна преоценка е оправдана. Последното десетилетие преобърна и фундаментално пресъздаде отново лицето на целия свят. Консенсусът по това, че не бива и не може да се говори за каквато и да е колективна вина, сега е всеобщ. Но защо, провокирани от документалните кадри, да не се заемем с една колективна авторефлексия, която да ни помогне да си припомним по-добре защо животът ни преди 10 години беше тъкмо такъв, какъвто го помним, и как стана така, че всеки от нас, в по-голяма или по-малка степен, тогава беше негов колективен творец?
Ако си отговорим на подобен тип въпроси, вероятно ще разберем и защо, след като настъпиха такива всеобхватни и фундаментални промени, все още ни липсва толкова много; и защо тези изминали 10 години на преход удивително напомнят на знаменитата фраза на Уинстън Чърчил: "Това не е краят. Това дори не е началото на края. Но може би това е краят на началото."

Георги Папакочев
Прага,
радио Свободна Европа,
специално за Култура