Неда и кучетата е заглавието на книгата с три пиеси на Теодора Димова. Премиерата на книгата беше на 24 март в гостоприемното фоайе на Нов драматичен театър "Сълза и смях". Режисьорката Елена Панайотова представи една от пиесите "Игрила" чрез нeколкоминутно вокално разработване на текста. Никола Вандов представи новоизлязлата книга:
Поводът, който ни е събрал, освен за авторката, е достатъчно делничен - една нова книга. Неделничността, за мен поне, е в състоялата се среща с нов български драматург - Теодора Димова.
И така, "Неда и кучетата" е озаглавена тази книга с три пиеси. Трите толкова различни пещери на книжното тяло се обитават от странни сенки (разбира се, в Платонов смисъл). В трите пиеси персонажите на Теодора Димова неистово търсят своите и нашите истини; съвсем по дамски се питат какво е техният свят, ако любовта не е такава, каквато натрапчиво я сънуват, бълнуват, пожелават; търсят за себе си, но и за нас поне някакви опори в един очевидно сгромолясващ се свят... Напрегната е невъзможността да се постигне банална хармония във взаимоотношенията им. Сякаш съществуват в някакви успоредни светове, които са загубили всякаква връзка помежду си. Светът на индивидуалните съзнания на Рада и Неда се наранява от всяко усилие да се впише в действителността. Чувствителността им е рана, живеенето - самоубийство. Полето на контакта е семейството или по-точно руините на семейството. Каналите за общуване са очевидно задръстени, запушени, блокирани. Затварянето в себе си, упоритата депресивност, опияняващото отдаване на сънища и пребиваването в кошмара на собствените комплекси, утопии и катастрофи - ето с какво хранят осиротелите си души протагонистите на тези пиеси. Те жадуват разбиране, жадуват именно онова, което не получават.
И ако досегашните ми думи тънат в мрак и непреодолимост, то вече е време да спомена онова, което е може би най-впечатляващо: същите тези персонажи с души на самоубийци са жизнеустойчиви като кучета. "Безлюбието" сякаш ги калява, те са готови цял живот да изчистват цялата къща на сенките, независимо от всичко те съхраняват чупливата си надежда, че техният Ангел бди над тях. В тяхното съзнание колизията е в опозицията смърт/омъжване, майката е кошмарът на дъщерята, езическите белези от любовта са единствените доказателства за случила се желана реалност, ако щете, тези белези са "парчета от прозрения", алиби на живота...
Трите радикално различни подхода ги свързва едно: и трите описват живеенето в "тази клетка от небе и камъни", в която нещастието не е привилегия само на жената. Обитателят на клетката боязливо се досеща, че: "Няма вече разбиране / започва чувстването / което е смътен ужас / и страх / и желание / за сън / и за смърт / и е самота / и е щастлив / напоителен плач."
"Платото", "Игрила" и "Неда и кучетата" създават свой обособен художествен свят. Те трудно се вписват и съпоставят с други творби от националната ни драматургия. В тяхната неповторимост е и драмата на сценичната им съдба у нас. Разбира се, че им желая успешен театрален живот, защото само под светлините на театралните прожектори сенките, приютени в тази достойно издадена от издателство "Екслибрис" книга, ще заживеят своя, вече независим от автора (като ревнива майка) живот.
Око - добро, красиво, "малко тревожно", но и обещаващо, ни гледа от корицата на книгата. Докато четох трите пиеси, имах желание то да ми намигне.