Как се прави опера
в условия на валутен борд?
Как функционира един държавен оперен театър, без да получава стотинка от държавата за художествена дейност, беше въпросът, на който директорът на Националната опера в София Пламен Карталов даде отговор, позовавайки се на шестте сезона практика в условията на нарастващ недоимък и намаляване на държавната субсидия. Този отговор той даде пред престижно представителство в рамките на международния семинар на тема "Мениджърство в областта на изкуствата - функциониране и обслужване", организиран в културната столица на Европа за 1999 г. - Ваймар, състоял се на 18 и 19 март. Във форума доклади по темата изнасят директори на държавни оперни театри и музеи, библиотеки и драматични театри, ръководители на големи фондации за култура, сред които д-р Захава Дьоринг от института "Смитсониан" в Ню Йорк, директорът на международния театър в Копенхаген, директорът на театъра в Западен Йоркшир, министърът на културата на Холандия, директорът на Цюрихската опера, на държавния музей в Лайпциг, на библиотеката в Нюрнберг, министърът на науката, проучванията и културата на Тюрингия, генералният секретар на Европейската комисия в Брюксел и др. А форумът е открит от д-р Майкъл Нойман, федерален министър на финансите. Българският оперен директор Пламен Карталов е единственият представител на източноевропейска държава, поканен за участие. Това, което Карталов е намерил като изход за разгръщане на художествената дейност на ръководения от него оперен театър прави силно впечатление на участниците в конференцията, за които е почти абсурдно да се прави опера, когато осигурената от държавата субсидия е едва 57% от необходимата и в нея не е предвидено нищо за художествена дейност. Изходът, който Карталов намира, е в два аспекта, от които особено активно през годините на своето ръководство на театъра той разгръща първия: партньорско сътрудничество между Софийската опера и културни организации от чужбина и партньорско сътрудничество между Софийската опера и спонсори от България, плод на което са мащабните суперпродукции на оперите "Аида" и "Цар Калоян" на площад "Батемберг".
Сътрудничество с Бразилия - програмата Антонио Гомес и неговите три опери - "Гуарани", "Фоста" и "Мария Тюдор", сътрудничеството с Германия - театърът в Лудвигсхафен (оперите "Луиза Милер", "Еврейката", "Милосърдието на Тит" и "Идоменей"), с Гърция - постановките на "Турандот", една копродукция с културната столица на Европа за 1997 г. - Солун, постановките на "Севилският бръснар" и "Сватбата на Фигаро". Партньорство с швейцарската фондация "Про Хелвеция" - постановката на "Кандид" от Бърнстейн. Всяка една от тези програми широко отваря вратите на българския оперен театър за гастроли зад граница - по договореност спектаклите се играят и в страните, с които театърът се е кооперирал. И още много детайли на международно копродуциране на Софийската опера излага в доклада си Пламен Карталов. А към старите проекти вече има и нови: с Япония, с която ще бъде осъществена копродукция на "Джоконда" (премиера в София - декември 1999 г., и в Токио - 2000 г. - декември), с Болшой театър, проект за тазгодишната суперпродукция на площада - операта "Княз Игор".
Международните проекти на Софийската опера продължават да се разработват от амбициозния директор, за който думичката "оцеляване" не съществува. По-скоро - стремеж да се постави Софийската опера наравно с големите оперни театри по света, които тя от години захранва с талантливи певци. И още едно събитие от международен мащаб, на което домакин ще бъде Софийската опера: по покана на нейния директор Пламен Карталов, член на управителния съвет на европейската организация на оперните директори "Евролирика", вторият конгрес на асоциацията ще се проведе в София. 120 оперни директори ще разговарят по проблемите на оперното изкуство и всички негови аспекти от 30 септември до 3 октомври т.г. Очевидно и културата ни може да заработи за мечтаната от икономисти и политици "европейска интеграция".

Румяна Апостолова