Опасност от кози
Между шосето за София, вилната зона и дълбоко глинесто дере, на запад от Карлово се намира (убеден съм!) най-прекрасният паметник на Васил Левски - една малка гора, надхвърлила човешки бой. Налудничавата идея - да се покажем благодарни, като на свой ред сторим добро - успя. Отзад се издига снежен Балкан, фиданките преливат в сиволилаво, излъчват тънки ухания. Апостоловата гора порасна. Тя изпълни терена, предназначен за нея. На книга това са 200 декара. На практика нека са сто. Главно червен дъб и сребриста ела. По-малко - обикновен бор и други широколистни. Благодарение на горското стопанство всичко се е хванало, нищо не е изсъхнало. Гората се размина с реституцията - оказа се в общинска мера. Първата дузина дъбчета, може би точно тези, които г-н Продев и г-жа Червенкова посадиха собственоръчно, са отсечени. Някому са трябвали хубави колове. Дванадесет години са прекрасна възраст за истински дъбови колове. Но главната опасност за гората днес иде от козите. Те бръстят бодливите акации в дерето и се дърпат към гората. Като че ли никой, освен хората на горското (г-н Христозов е един от тях), не е заинтересован да ги спре.
На изток от дерето се простира нечовешки "комплекс". Пустиня между блоковете. Сред нея, на двеста метра от гората, се намира СОУ "Христо Проданов". Още малко по на изток - огромният механотехникум. Някой някога предложил "зелени патрули" от ученици да обикалят гората. Не им трябва нищо повече от малко хъс и един мобифон - от горското до гората е една минута с джип. Педагози възразили, че през лятото (когато има най-много листна маса) учениците са във ваканция и не могат да обикалят. Следователно - няма да стане. Винаги ще има такива, които пълнят дискотеките - за тях няма ваканция. Други ще разучават през лятото патриотични четива по списъка на учителя по литература. В това време любителите на барбекю ще палят огньове току до колите на тeферич. В момента горско стопанство Карлово поставя декоративна ограда - само откъм шосето - за цялата гора няма средства.
Трябваше ми известно време да убедя г-жа Цочева - началник отдел "Култура" в Карловската община, че Апостоловата гора е културен феномен. Тя не беше сигурна, че гората е преди всичко нейна грижа. На думи карловци се гордеят с направеното. Това обаче не значи, че са готови да продължат да честват Апостола (си) по същия начин и на други места. Нито да изнесат своя опит към други градове и балкани. Американската мода със съмнително име "дисеминейшън" не ще да навлезе в родината. Каквото се случи на "мултипликационния ефект", същото се случва на дисеминейшъна. В България проблем са козите, млякото и пастърмата. И все пак! Ако човек застане на онова място и се огледа - буца засяда в гърлото. Буцата е ръбеста, но и щастлива. Такова нещо се случва на много малко гори и още по-малко паметници.

Павел Попов
Бел ред. Арх. Павел Попов и арх. Стойчо Парушев бяха инициатори на идеята в памет на Васил Левски да се засади Апостолова гора в Карлово. Благодарение на усилията на в. Народна култура гората бе засадена.