В концерта от 21 март фината, изтънчена цигулкова природа на Ваня Миланова си взаимодействаше с подреден и чувствителен оркестър - Пловдивската филхармония. В резултат на това беше удоволствие да се слуша дори и вече много употребявания концерт на Брух. А способността (или необходимостта) на цигуларката да общува в самозабрава единствено и само с изпълняваната музика, придаде на Брамсовия концерт такава свежест, каквато навярно е имал за първите си слушатели.
Ваня Миланова и Пловдивската филхармония са сред изпълнителите, които могат да се чуят в Русе и не се чуват в София. Ще прибавя тук и Юрий Башмет (протоколните му участия в укрепващи някога "вечната дружба" концерти с арии, пляски и оперни хорове не могат да бъдат приети сериозно). Това дава повод за размишления върху отношението "периферия - център" у нас, тема и на научната конференция в Русе.
Имената на Владимир Свердлов-Ашкенази предсказват бляскава кариера. Рециталът му обаче беше сред проявите от фестивалния фон, на който могат да изпъкнат големите постижения. Съотношението между първата и втората му част беше като при ученик, който е работил едната без учител, а втората - със. Удивително лошото справяне с педализацията, гласоводенето и фразировката в "Прелюдии" на Шопен беше сведено до възможния минимум в "Сонатина" от Абсил и в "Картини от една изложба". Острите и дрънчащи силни динамики могат да се отдадат на качеството на инструмента и на юношеския "порив" на пианиста. Този концерт деликатно ни показа как многото международни прояви и гръмкото тире не са гаранция за високо ниво.
Следващата вечер беше посветена на 40-годишния юбилей на Русенското музикално училище (сега вече СУИ). Под съпровода на Русенската филхармония за негова слава свириха бивши и настоящи негови възпитаници - Кремена Ачева, Георги Спасов, челистът Константин Евтимов, пианистът-осмокласник Евгени Божанов. Диригент беше Васил Казанджиев, обявен преди концерта за почетен гражданин на Русе. Върхов момент бяха изпълненията на цигуларя Светлин Русев - още един забележителен музикант, за когото столицата остава глуха.
Здравословни проблеми попречиха на Кристина Ашер да участва във фестивала. Въпреки това камерният концерт на партньорите й в трио "Пиерос" Ирмела Бьозлер (флейта) и Бернхард Кастнер (чембало) беше изключително приятно преживяване. Некачественият клавесин затрудни изпълнението на двете сонати от Бах. Но за сметка на това в творбите на Манфред Тройан и Божидар Спасов изпълнителите показаха усет за инструментални цветове, прецизност и истинско въодушевление.
Искам в края на своя русенски "репортаж" да поставя още веднъж въпроса за ползата от конферентните концерти. Отговор дава писмото, получено от д-р Кристоф Флам, консултант в издателство "Беренрайтер" в Касел: "Връщам се в Германия с възможно най-вълнуващите музикални преживявания, които някога съм получавал. Искрено се надявам, че вашият фестивал ще бъде добре отразен и дискутиран от медиите не само в България, но и в чужбина. Аз ще се опитам да публикувам репортаж за конференцията в списанието на "Musikforschung" и ще разговарям с организаторите на ежегодния фестивал за клавирна музика в Хусум да поканят Марио Ангелов в тяхната програма (Ангелов беше най-неочакваното и най-силното впечатление, което имах в Русе). Хората извън вашата страна просто трябва да осъзнаят факта, че в нея са творили и творят изключителни музиканти, чиято музика и способности са далеч над онова, което се знае и изпълнява на други места." (Възторгът на Флам беше предизвикан предимно от изпълнените от Марио Ангелов "Киносюита" от Димитър Ненов и Трета соната на Лазар Николов).
Защо все трябва да ни го кажат чужденци?
Горица Найденова