Какво можем да извлечем от един клавирен концерт с български творби днес, когато тази музика - според адептите на всеобщото безразличие към ценностите на националното наследство - няма шансове за оцеляване? Как слушаме "Импровизация и токата" 100 години след рождението на Владигеров и 50 години след като неговото творчество бе обявено от "пазителите" на българската идентичност за класически образец? Бе създаден един илюзорен култ, който изсуши непосредствеността на възприятието, засили елементите на баналното и откровения кич и попречи на много музиканти да усетят ценното в наследството на Владигеров.
В тази като че ли безизходна ситуация един музикант намира верния подход. Марио Ангелов съпоставя творчеството на Владигеров с неговия съвременник-антипод Димитър Ненов, с Неновия ученик Лазар Николов, и с ученика на Владигеров Васил Казанджиев. Този нетрадиционен подход към създаването на една програма все още не е достатъчен да тушира кръчмарските каденци и кахърни хармонии в някои Владигерови пиеси. Необходимо е още едно рядко качество освен невероятното клавирно майсторство, което Марио Ангелов притежава. Имам предвид дистанцията и хумора, с които той подхожда към музиката на Владигеров, към този, който в своята смехотворна егоцентричност достигаше до абсурдна наивност.
До искрящия, пълен в някои моменти с необуздана енергия анекдот и клавирно буйство на Владигеров застава Ненов, чиято Киносюита (1925) е едно гениално откровение в европейската музика (в нея по това време с подобни творби влизат Яначек, Стравински, Прокофиев, Шимановски и други "класици" на ХХ век). Марио Ангелов ни показа и по-късния, също трагичен по своята социално-културна реализация връх в нашата музика - Трета соната на Лазар Николов (1955). За разлика от огромно количество несмилаеми като картон творби, обявени за "класика" на европейския авангард, тази композиция в неговата интерпретация не губи свежестта на едно сякаш днес създадено произведение. И това става благодарение на щедрото съчетание от импулсивност, изпълнителска енергия и интелектуална дистанция, които обогатяват движението на музикалния процес и го правят още по-въздействащ.

Божидар Спасов