Конференцията Изток - Запад
Когато приех да пиша тази статия по повод международната научна конференция "Музиката между Изток и Запад на прага на ХХI век", "ударът в Косово" изглеждаше само един от възможните аргументи в преговорите. Разговорите за музикални проекти на Балканите звучаха напълно естествено, и приех за нещо почти логично да поотупам прахта от позабравени понятия, като модернизъм и постмодернизъм или пък национално и универсално и да се включа в дискусиите със свой, регионално оцветен в рамките на опозицията "глобално-локално" дискурс...
Когато пиша тази статия, по телевизията открито се говори за война, заглавката на БНТ "Ударът в Косово" не ми прилича на Лиотаров симулакрум, а аз категорично съм напуснала "аксиологично-неутралния" стил на разсъждения, към който обичайно се придържам.
Когато тази статия излезе, войната, дай Боже, да е свършила; идеята за регионалните проекти, научните срещи и творческите взаимодействия тук на Балканите, в Европа, някъде между Изтока и Запада отново ще излезе на преден план. И тогава може би ще е добре да знаем какво сме мислили в моментите на криза и малко преди нея. В Русе, по време на 39-я международен фестивал "Мартенски музикални дни"...
В Русе Мелита Милин от Института за музикознание на Сръбската академия на науките, започна своя доклад по темата "Малки и големи културни общности, проблемът Изток - Запад, Периферия - Център" с цитат от свети Сава, който предавам свободно: "Ние винаги сме живели някъде между Изтока и Запада... И всички, които са на запад от нас, са ни наричали Изток, а всички, които са на изток от нас, са ни приемали за Запад..." Според авторката опозиции като "периферия - център" или идеята за националното трудно работят в полето на съвременната музика; тук анализът следва да се опира много повече на анализа на музикалните технологии и на специфичното за отделната творческа личност. Докладът се отличаваше с академичност в добрия смисъл на думата, с характерния за научното мислене спокоен стил на обсъждане. Колко различен като патос бе докладът на колегата ни Божидар Добрев, живущ и работещ в Германия, на тема "Някои аспекти на дилемата Изток - Запад в процеса на оформянето на новите мултикултурни общности". Като започна с "политическите конфликти след промяната" и премина през твърдения като "историята на културата е експлоатирана от политиката", авторът очерта мрачната картина на съвременната българска музикална култура като периферна национална култура, натикана в ъгъла от по-развитите в икономическо, политическо и музикално отношение страни...
Да, по време на последвалата дискусия си позволих да уточня, че при подмяната на неработещите опозиции "национално - универсално" и "периферия - център" съответно с "глобално - локално" и "ядро - маса - периферия на културата" картината едва ли би изглеждала толкова апокалиптично, че научният модел и представа на съвременността следва да ползват специфични за полето на изследване термини...
Сега си мисля, че явно понятието "национално" още дълго ще битува в науката ни след като се е настанило така трайно в политическото ежедневие на света и даже в онези страни, където информационното общество (по Тофлър) или постмодерното снемане на особеното в регионалните ценности трябваше вече отдавна да са утвърдени практики... А после вероятно ще продължа да вярвам, че глобалният ни свят става все по-различен в локалните си проявления, че диалогът с другия е диалог на различността, че регионалната култура трябва да бъде устойчива, а постиженията й приемани с толерантност към чуждите ценности. Впрочем убеденост за това ми дава и докладът на Тамаш Кленянски...
Тамаш Кленянски е генерален секретар на авторитетната Европейска асоциация на международните музикални фестивали. Унгарец по националност, с нещо славянско в кръвта си, сега живее и работи в Женева. Идеалният космополит? Не, убеден привърженик на идеята за регионалното. Директор е на проекта "Музика Данубиана". Говори за концепцията, историята и перспективите му, за нуждата от активен обмен между организаторите и изследователите на музикално-културния процес. Подчертава, че диалогът между Изтока и Запада не е достатъчен, че той трябва да се допълни, да се конкретизира в реализацията на регионални културни проекти.
"Музика Данубиана" е дългосрочен проект за музикално общуване на крайдунавските страни. В качеството си на генерален секретар на Европейската асоциация на фестивала аз представлявам само една от участващите в него организации. Проектът стартира преди десетина години в Будапеща като своеобразно следствие на промените, които протекоха в Европа и за да запълни липсата на действителен културен диалог, резултат на изкуствената политика на социализма в областта на изкуствата. Но да се каже, че кооперирането в областта на изкуствата трябва да се оживи след падането на Берлинската стена е по-лесно, отколкото да се направи. Защото острият преход, започнал тогава, е свързан и с редица икономически, политически и културни различия както между страните от бившия лагер, така и между тях и останалите страни в Европа и тук идва идеята за река Дунав. Реката няма негативна политическа история; тя е проводник на културни влияния, път за обмен на стоки и идеи. Реката просто минава от запад на изток..."
Тамаш Кленянски изрично подчерта и в доклада си, и в срещите си с русенските журналисти, че реализирането на проекти като "Музика Данубиана" се нуждае от професионализъм, но без това да довежда до стерилност или пък до своеобразна културна карантина. Тогава взаимодействията се основават на общото културно наследство, но и на разликите в интересите на 11-те крайдунавски страни от Германия до Украйна; а самата идея за общото културно наследство вече не е лозунг, а една реалност, която ни предстои да преоткрием.
Срещата с русенските журналисти, за която стана дума, бе интересна и от друга гледна точка. Един от зададените въпроси бе не разчитаме ли в темата й особена форма на национална малоценност. Гостите не разбраха въпроса.
Според Дагфин Кох - норвежки композитор, живеещ в Германия, проблемът "Периферия - Център" стои и от норвежка гледна точка. Според моя колега Любен Ботушаров от Института за изкуствознание - БАН, проблемът "Изток - Запад" е въпрос на позиция на говорещия. Според Примош Курет от Любляна, проблемите на съвременната словенска музика май не се различават чак толкова много от проблемите на българската "Музика нова" (дружество и фестивал), представени в доклада на Руси Търмъков...
Работните езици на конференцията бяха български и немски. Извън конференцията обаче можеше да се види как хора с различни славянски езици се опитват да си говорят всеки на своя, като превеждат на медиатора (немски, английски, френски) само най-сложното. Представителят на издателство "Bдrenreiter-Verlag" Кристоф Флам активно упражняваше руския си...
Преди войната с Мелита Милин си говорихме пак така - аз на български, тя - на сръбски. Станеше ли сложно, изяснявахме го на френски. Замислих се - на какъв ли език да й пратя съобщение по електронната поща сега...
Колкото до представеното на конференцията, то причина за национална малоценност със сигурност нямаме. Доказаха го например интересните доклади в заседанието, посветено на 100-годишнината на Панчо Владигеров, сред които се открои и съобщението на Примош Курет от Любляна за рецепцията на Панчо Владигеров в Словения преди Втората световна война. Доказа го и чудесната организация, създадена от директора на фестивала "Мартенски музикални дни" Ива Чавдарова и от поканената като консултант Мария Костакева (Бохум).
Вместо заключение: на тази конференция доклади четоха още Мария Костакева (Бохум), Николае Бриндуш (Букурещ), Валерия Ценова (Москва), Кристина Япова (София), Наташа Япова (София), Емилия Коларова (София), Розмари Стателова (София), Божидар Спасов (Есен), Милена Божикова (София), Ангелина Петрова (София), Росица Драганова (София), Иван Хлебаров (София), Лъчезар Каранлъков (София), Стефана Георгиева (Стара Загора), Любомир Кутин (Варна) и Маня Попова (София).
Русе, София, март, 1999
Росица Драганова