Разделихме се с Ганка Найденова.
Личност голяма, пристрастна. Ярка индивидуалност в българската култура, свидетел на цяла една епоха. Общувам с нея от 60-те години, когато открих за себе си Яворов и застанах на прага на музея - тя ме благослови, мен и още редица млади артисти. Оттогава, та до ден днешен. Тя умееше да защитава тези, които обича. Около нея никога не цареше спокойствие, кипяха страсти и спорове. Ако гений като Яворов напише: "На моите внучета Найден, Малинка и Ганка" към стихотворението "В часа на синята мъгла", това белязва живота ти завинаги, не можеш да останеш обикновен човек, още повече, че и в твоите вени тече кръвта на прочутия Крачолов род. А когато по-късно свържеш живота си и с друг велик мъж - художника Васил Стоилов, то наистина ти трябват фанатични жизнени сили - да опазиш и развиеш собствената си индивидуалност, да дадеш своя личен принос в развитието на културата на България. Тя беше човек с позиции, с горещо сърце, с огромна ерудиция. Често изказванията й бяха повече от емоционални, в черно-бяла тоналност, но винаги идващи от дълбините на сърцето, искрени. Ние, артистите, кланящи се на бога Яворов, бяхме окуражавани неуморно - да не спираме да разнасяме из цялата страна неговото слово, българското слово, българския дух. Много ще ни липсва нейната морална подкрепа, да не кажа единствената, която беше останала. Светла й памет. Дано неспокойният й дух намери утеха там горе, сред близките й, в космоса... Поклон.

Йорданка Кузманова