Носталгията на Гидон Кремер

Звукозаписната кариера на Гидон Кремер в последно време се колебае между Севера и Юга... От една страна, това са непрестанните провокации на цигуларя с творчеството на Астор Пиацола - там той опита всички жанрове на създателя на "танго нуево" и показа, че за големия музикант няма никакви жанрови прегради... От друга - корените започнаха да теглят Кремер с всичка сила. (С възрастта човек става сантиментален.) В последното десетилетие Кремер направи много стъпки към и по родните места. Създаде и ръководи ансамбъла "Кремерата Балтика" - средната възраст на музикантите, лично прослушани от звездата, е 23 години. В третата година от своята поява съставът вече тръгва да завладява и звукозаписния пазар. Но работата с младите музиканти изобщо не отклонява Кремер от неговите лични проекти. Един от тях е този компактдиск, който сякаш е събрал в себе си цялата носталгия на големия музикант, откакто е излязъл от родната Рига. В последно време Гидон Кремер все повече пише в буклетите на своите записи... И все по-откровено признава чувствата, които го вълнуват. Най-малкото така казва. И тук четем: "Ако пътуваш по целия свят и ако този начин на живот оставя своите белези по теб, ти никъде не се чувстваш у дома си. В последните години аз все по-често съм се питал къде всъщност е моят истински дом, кой е майчиният ми език и кое е моето "отечество". Всъщност това търсене на корените ме подтикна да напиша първата си книга "Фрагменти от детството"... През петдесетте години от моя живот ми става все по-ясно, че човек може да има само един дом - своя естествен дом, мястото, където се е родил. В Рига аз направих първите си стъпки - в живота и в музиката..." В компактдиска звучи музика, написана в продължение на 50 години - това е нарочно търсено от Гидон Кремер. Търсени са и творби, способни да създадат една цялостна атмосфера, с близък характер. Това е тиха, ламентозна музика, която показва покоя и чувствителността на Севера, и сякаш звучи с тъгата на емигрантската носталгия... Разбира се, това е впечатление от общия саунд на диска. Всъщност от елегичното до трагичното има толкова много звукови и цветови нюанси... От красивата плътна кантиленност на "Елегия" от Дварионас, през транспарентното и драматичното у "Фратрес" на Пярт за соло цигулка, струнни и ударни към конструктивната инструменталност на соловата партита на Баркаускас, за да дойде веднага контрастната, невероятно красива "Музика долороза" за струнен оркестър на Петерис Васкс... Двама връстници на Кремер - Пелецис и Плакидис, също са включени в диска, за да се стигне до Ерки-Свен Тююр - чиято музика все по-категорично се налага по света; неговото "Конверсио" за цигулка и пиано, макар и по-различно от по-мащабните му творения ("Реквием", "Кристализацио" и др.), се слуша на един дъх - така "силно" те води музикантската мисъл на композитора, великолепно "разчетена" от Кремер и Сахаров. Следващият проект на Гидон Кремер се нарича "Извън Русия" и включва музика от Шнитке, Стравински, Чайковски - заедно с оркестър "Филхармония" и Кристоф Ешенбах... Втората книга на цигуларя е също факт. Нейното заглавие е "Обертонове".


Екатерина Дочева





















Вградени ноти


"От моя дом"-
музика от
Балис Дварионас,
Арво Пярт,
Витаутас Баркаускас,
Петерс Васкс,
Георгс Пелецис,
Петерис Плакидис
и Ерки-Свен Тююр.
Гидон Кремер - цигулка,
Вадим Сахаров - пиано,
Немска камерна
филхармония Телдек