Балканският Хоризонт
Миналата седмица беше белязана. От балкански истории с очакван край. Военният разказ се развиваше изключително бързо, а медиите трябваше да следят "фабулата". Напреженията от януари 1997, които побързахме да издигнем в култ, сега се оказаха прекалено слаби като генерална репетиция за медиите при новата ситуация.
В екстремни ситуации веднага се възражда радиостереотипа на слушателя. Може да е почитател на едно или друго частно радио, но за да разбере какво става в света, се обръща към "Хоризонт". Въпреки че безкрайно много пъти се е парил от официозна, едностранчива и непълна информация, въпреки съмнителната независимост на медиата, въпреки... - той се връща при БНР. Защото, освен че доверието е високо, просто държавното си е държавно, сиреч може да му се вярва. "Хоризонт" от своя страна е в много сложна позиция. Как да опише съседния балкански субект, разграничавайки се от обединяващата ни тъмнота? Как да представи двете страни на конфликта само с позволения презокеански речник? Как да опровергае Маклуън, че радиото е отличен медиум за истерията? Как да не се докаже като "източник на страх", а като безпристрастен информатор?
Интуитивното търсене на отговорите и нагласяването в крачка на програмата спрямо последните новини показват доколко машината на радиото работи организирано. "Хоризонт" информираше постоянно, не само в новините, а почти непрекъснато. Предаванията се запазиха, но доста видоизменено. Върви си "Нещо повече", поканен е човек-икономист, не по косовската тема. Но няма как и той ще трябва да се изкаже за войната. Все пак трябва да се направи мост между темите, пък и да се оправдае защо са го поканили, когато това, което вълнува всички - и слушатели, и журналисти, пък и самият гост - е съвсем друго. То куцо и сакато се изказва компетентно за войната в Югославия, та един икономист ли няма да се произнесе. Няколко водещи се опитаха да се разсеят от темата на деня и кротко си следяха по-други проблеми. Животът в България продължава и те са абсолютно в правото си да го следят.
Сложността идва от това, че слушателят е петимен да чуе новото, след всяка следваща информация иска все повече подробности, все повече границата на насищането му се отдалечава. В същото време обаче той не иска да му говорят за войната, страхува се, когато слуша, радиото действително се превръща в проекция на собствените му страхове и паники. Радиото в много по-голяма степен от телевизията драматизира проблема заради самата си специфика. И действа като наркотик: знаеш му вредните последствия, но не можеш да спреш да го взимаш.
Балканската седмица по "Хоризонт" съвсем обаче не се изчерпва с войната в Косово. В събота (27.3) следобед се реализира първият радиомост между София и Скопие. От българска страна водещи бяха Светлана Дичева и Петър Волгин. Като печени водещи те се опитаха да разпитат македонските си колеги по актуалните теми много адекватно и деликатно. От другата страна за жалост се оказаха явно по-подготвени по предварително зададените теми - екология и туризъм. Важното е, че диалогът на музиките и мислите на Балканите се опитва да продължи, въпреки страха и войната. А може би е единственият изход от тях.

Вяра Ангелова











От въздуха
подхванато